Revised Common Lectionary (Complementary)

⁷ Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

⁸ Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

⁹ Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

¹⁰ Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

¹¹ Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

¹² Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

¹³ Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

¹⁴ Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

¹⁵ И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

6 Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

² Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

³ Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

⁴ <Ще извикат>: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;

⁵ Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;

⁶ Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

⁷ Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.

⁸ Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

⁹ Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

¹⁰ Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

⁴⁰ За туй, <някои> от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

⁴¹ Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

⁴² Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

⁴³ И така възникна раздор между народа за Него.

⁴⁴ И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

⁴⁵ Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

⁴⁶ Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].

⁴⁷ А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

⁴⁸ Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

⁴⁹ Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

⁵⁰ Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

⁵¹ Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

⁵² Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.