Revised Common Lectionary (Complementary)

⁷ Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

⁸ Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

⁹ Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

¹⁰ Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

¹¹ Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

¹² Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

¹³ Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

¹⁴ Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

¹⁵ И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

¹⁴ Израил слуга ли е? домороден роб ли е? <Тогава> защо стана пленник?

¹⁵ Млади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

¹⁶ Още и жителите {Еврейски: Синовете.} на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

¹⁷ Не докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?

¹⁸ И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил {Еврейски: Реката.} ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат {Еврейски: Сиор. Виж. Ис. Нав. 13:3.} ли?

¹⁹ Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

²⁰ Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

²¹ А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

²² Затова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

¹⁶ И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота;

¹⁷ които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово.

¹⁸ Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,

¹⁹ а не държи главата <Христа>, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, <дадено> от Бога.

²⁰ Ако сте умрели с Христа относно първоначалните <учения> на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, <като>,

²¹ "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",

²² (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?

²³ Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо <в борбата> против угождаването на тялото.