Revised Common Lectionary (Complementary)

19 Господ говори още на Моисея, казвайки:

² Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.

¹⁵ Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.

¹⁶ Да не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш <в покушение> против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.

¹⁷ Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.

¹⁸ Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

² Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

³ Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

⁴ Не <е> така <с> нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.

⁵ Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

⁶ Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

2 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

² но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

³ Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

⁴ но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

⁶ нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

⁷ но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

⁸ Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

³⁴ А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

³⁵ И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

³⁶ Учителю, коя е голямата заповед в закона?

³⁷ А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

³⁸ Това е голямата и първа заповед.

³⁹ А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

⁴⁰ На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

⁴¹ И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

⁴² Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

⁴³ Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

⁴⁴ "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

⁴⁵ Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

⁴⁶ И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.