Revised Common Lectionary (Complementary)

5 Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

² Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше <сладко> грозде, Но то роди диво.

³ И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

⁴ Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, <тогава>, докато очаквах да роди <сладко> грозде, То роди диво?

⁵ И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

⁶ И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.

⁷ Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше <от тях> правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

⁷ Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

⁸ Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

⁹ Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

¹⁰ Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

¹¹ Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

¹² Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

¹³ Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

¹⁴ Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

¹⁵ И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

⁴ При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,

⁵ <бидейки> обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,

⁶ по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.

⁷ Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.

⁸ А още всичко считам като загуба заради <това> превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам <всичко> за измет, само Христа да придобия,

⁹ и да се намеря в Него, без да имам <за> своя правда <оная>, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, <то ест>, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,

¹⁰ за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,

¹¹ дано всякак достигна възкресението на мъртвите.

¹² Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

¹³ Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно <правя>, - като забравям задното и се простирам към предното,

¹⁴ пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

³³ Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

³⁴ И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

³⁵ А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

³⁶ Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

³⁷ Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

³⁸ Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

³⁹ И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

⁴⁰ И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

⁴¹ Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

⁴² Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията <тая дума>: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

⁴³ Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

⁴⁴ И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

⁴⁵ И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

⁴⁶ но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.