Old/New Testament
Ридание на пророка за Сион – надежда въпреки бедствията
3 Аз съм човек, който е изпитал бедствие от жезъла на Божия гняв.
2 Той ме поведе надалеч в плен и ме въведе в дълбока тъмнина, а не на светло.
3 Той се обърна против мене отново и всеки ден обръща ръката Си.
4 Той смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми.
5 Обсади ме и ме обкръжи с горчила и теглила.
6 Постави ме на тъмно място, а не на светло, подобно на онези, които починаха отдавна.
7 (A)Той ме заобиколи със стена, тъй че да не мога да изляза. Направи веригите ми тежки
8 и когато зовях и ридаех, затвори ухо за молитвата ми.
9 С камъни прегради пътищата ми, препречи пътеките ми.
10 (B)Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, и ме опустоши;
12 (C)изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели;
13 простреля сърцето ми със стрели от колчана Си.
14 (D)Станах за присмех на целия си народ,
всекидневна тяхна подигравателна песен.
15 (E)Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин;
16 разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел.
17 И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:
18 (F)„Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“
19 Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
20 Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
21 Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
22 (G)по милост на Господа ние не изчезнахме,
защото милосърдието Му не е пресекнало –
23 то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!
24 (H)Господ е моят дял, казва душата ми,
и така, на Него ще се надявам.
25 Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
26 (I)Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 Добре е за човека, когато носи иго на младини.
28 Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.
29 Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“
30 (J)Нека подлага страната си на онзи, който го удря,
до пресита да приема хули,
31 понеже Господ не отхвърля за вечни времена.
32 (K)Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.
33 (L)Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.
34 Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,
35 когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?
37 (M)Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?
38 Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?
39 За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.
40 (N)Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
41 Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
42 Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.
44 (O)Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.
45 (P)Направил си ни като смет и отвращение сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.
48 Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,
50 докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.
51 Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.
52 (Q)Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.
53 Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“
55 (R)От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!
57 Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“
58 Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.
59 Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,
62 думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.
63 (S)Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.
64 (T)Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.
65 Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.
66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“
Причини за наказанието на Йерусалим
4 Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.
2 Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато,
как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.
3 (U)Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби,
а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
4 (V)Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда.
Децата искат хляб и няма кой да им подаде.
5 Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците;
охранените в скъпи дрехи се валят в смет.
6 (W)Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом:
той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.
7 Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко.
Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,
8 а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците.
Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.
9 Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът,
защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.
10 (X)Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си,
за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
11 (Y)Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си
и запали на Сион огън, който разруши основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по света не вярваха,
че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.
13 (Z)Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници,
които сред него проливаха кръвта на праведници,
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв,
така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.
15 „Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“
Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше:
„Няма да ги има вече!“
16 Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях,
защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.
17 (AA)Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ.
От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.
18 А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици.
Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.
19 Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето.
Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.
20 Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят,
за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.
21 (AB)Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц!
Но и до тебе ще дойде чашата на съда – ще се опиеш и ще се разголиш.
22 (AC)Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова,
Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.
Молитва за Божията милост над Израил: „Върни ни към Тебе“
5 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!
2 Нашето наследство премина в чужди,
нашите къщи – в чужденци.
3 Останахме сираци, без баща,
а майките ни станаха вдовици.
4 Пием водата си срещу сребро,
доставяме си дърва с пари.
5 Бият ни по врата,
трудим се и отдих за нас няма.
6 (AD)Протягаме ръка към египтяни за договор,
към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 Бащите ни грешиха; няма ги вече,
ние търпим наказание за техните беззакония.
8 Роби владеят над нас
и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота
от меч в пустинята.
10 От палещ глад
кожата ни е почерняла като пещ.
11 Враговете безчестят жени в Сион,
девици – в градовете юдейски.
12 Князете бяха обесени от техните вражи ръце,
стареи не бяха почетени.
13 Юноши работят с камъни за стриване на жито
и момчета падат под товари дърва.
14 Старци престанаха да са при градските порти;
младежи не пеят.
15 Свърши се радостта на сърцето ни;
нашето хоро се обърна на плач.
16 Падна венецът от главата ни;
горко ни, тъй като съгрешихме.
17 Затова нашите сърца чезнат,
от това потъмняха нашите очи.
18 (AE)Защото чакали се скитат по планината Сион,
която лежи опустошена.
19 (AF)Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена;
Твоят престол пребъдва от род в род.
20 Защо напълно ни забравяш?
Защо ни изоставяш тъй дълго?
21 (AG)Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем;
обнови нашия живот.
22 Нима напълно си ни отхвърлил?
Нима безмерно си се разгневил срещу нас?
Новият път на вярата
19 И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос 20 (A)по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си, 21 (B)и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 (C)нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода. 23 (D)Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. 24 Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
Опасност от отстъпничество
26 (E)Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове, 27 (F)а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога. 28 (G)Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели, 29 (H)то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? 30 (I)Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ[a]. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“ 31 Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
Наставления за постоянство и търпение
32 Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания: 33 понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин. 34 (J)Вие страдахте заедно с мене в моите окови[b] и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот. 35 И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда. 36 Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.
37 (K)Защото още малко, съвсем малко – „Идващият ще дойде и няма да се забави. 38 (L)А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“
39 Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.