Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Old/New Testament

Each day includes a passage from both the Old Testament and New Testament.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Йеремия 37-39

Затваряне на пророк Йеремия в тъмница

37 (A)И вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари Йосиевият син Седекия, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в страната Юдея. Но нито той, нито сановниците му, нито народът на страната не послушаха думите на Господ, които Той изрече чрез пророк Йеремия.

А цар Седекия изпрати Йехухал, син на Шелемия, и свещеник Цефания, син на Масеия, при пророк Йеремия да кажат: „Моля те, помоли се на Господ, нашия Бог, за нас!“ А Йеремия тогава свободно влизаше и излизаше сред народа, защото още не бяха го затворили. Тогава фараоновата войска потегли от Египет, а когато халдейците, които обсаждаха Йерусалим, чуха за това, оттеглиха се от Йерусалим.

И беше отправено слово от Господ към пророк Йеремия: „Така рече Господ, Израилевият Бог: ‘Тъй кажете на юдейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: «Ето фараоновата войска, която излезе да ви помогне, ще се върне в страната си Египет. А халдейците ще се върнат и ще се сражават против този град, и ще го превземат и изгорят с огън»’.“ „Така казва Господ: ‘Не се лъжете да си казвате: «Халдейците непременно ще се оттеглят от нас», понеже няма да се оттеглят. 10 Защото дори да разбиете цялата войска на халдейците, които се сражават против вас, и да останеха само някои от тях ранени по шатрите си, то и те биха станали и изгорили с огън този град’.“

11 А когато халдейската войска се беше оттеглила от Йерусалим заради фараоновата войска, 12 тогава Йеремия излезе от Йерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя и да се смеси с народа. 13 И случи се, че когато беше при Вениаминовата порта, там беше началникът на стражата на име Иреия, син на Шелемия, син на Ханания. И той хвана пророка, като каза: „Ти искаш да избягаш при халдейците!“ 14 Но Йеремия отговори: „Лъжа е! Аз не бягам при халдейците.“ Но Иреия не искаше да чуе, хвана Йеремия и го закара при първенците. 15 Тогава първенците се разгневиха на Йеремия, биха го и го затвориха в тъмница в дома на писаря Йонатан, защото го бяха направили затвор. 16 Така Йеремия влезе в тъмницата във водоема; и Йеремия остана там много дни.

17 Тогава цар Седекия изпрати да го доведат и царят го попита тайно в своя дворец: „Има ли слово от Господ?“ А Йеремия отговори: „Има. Ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар.“ 18 А Йеремия каза още на цар Седекия: „Какво съм съгрешил спрямо тебе или твоите първенци, или спрямо този народ, че ме затвориха в тъмница? 19 Къде са вашите пророци, които ти пророкуваха: ‘вавилонският цар няма да се опълчи против вас и против тази страна’? 20 А сега, моля те, изслушай ме, господарю мой, царю, нека моята молба да бъде приета от тебе и не ме връщай в дома на писаря Йонатан, за да не умра там.“ 21 Тогава цар Седекия заповяда Йеремия да бъде пазен в стражевия двор. И му даваха по един хляб дневно от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб в града. И така Йеремия оставаше в стражевия двор.

Пророкът хвърлен в яма

38 А Матановият син Сафатия, Пасхоровият син Годолия, Юхал, Селепиев син, и Малхиевият син Пасхор чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ: (B)„Така казва Господ: ‘Който остане да живее в този град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе при халдейците, ще остане. Той ще спечели живота си и ще остане жив’.“ Така казва Господ: „Този град ще бъде непременно предаден в ръцете на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.“ Тогава първенците казаха на царя: „Този човек трябва да бъде умъртвен, защото прави да отслабнат ръцете на войниците, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи, защото този човек желае не добруване на този народ, а нещастие.“ А цар Седекия отговори: „Ето той е в ръцете ви, защото царят нищо не може да направи, за да ви спре.“ Тогава хванаха Йеремия и го хвърлиха във водоема на царския син Малхия, който беше в стражевия двор; там спуснаха Йеремия с въжета. А в ямата нямаше вода, но само тиня, така че Йеремия потъна в тинята.

Когато етиопецът Авдемелех, един придворен, който беше в царския двор, чу, че са хвърлили Йеремия във водоема – а царят беше седнал при Вениаминовата порта, – тогава той излезе от царския дворец и отиде да каже на царя: „Господарю мой, царю! Лошо постъпиха тези мъже, като направиха това с пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата. Той сигурно ще умре там от глад, защото вече няма хляб в града.“ 10 Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: „Вземи със себе си оттук тридесет мъже и извади пророк Йеремия от ямата, преди да е умрял!“ 11 Така Авдемелех взе мъжете със себе си и влезе в царския дворец под дрешника, и взе парчета от овехтели и разкъсани дрехи, които спусна с въже в ямата при Йеремия. 12 Тогава етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: „Постави тези овехтели и разкъсани парчета под мишниците си!“ И Йеремия направи така. 13 А те изтеглиха с въжетата Йеремия и го извадиха от ямата. Така Йеремия остана в стражевия двор.

14 Тогава цар Седекия изпрати служители и те доведоха пророк Йеремия при него при третия вход на Господния дом. И царят каза на Йеремия: „Желая да те попитам за нещо. Не скривай нищо от мене!“ 15 А Йеремия отговори на Седекия: „Ако ти известя, няма ли със сигурност да ме предадеш на смърт? А ако те посъветвам, ти няма да ме послушат.“ 16 Затова цар Седекия се закле тайно пред Йеремия: „Както Господ, Който създаде душите ни, е жив, така е сигурно, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръцете на тези мъже, които искат да те умъртвят.“

17 Тогава Йеремия каза на Седекия: „Така казва Господ Бог Вседържител, Израилевият Бог: ‘Ако ти излезеш при първенците на вавилонския цар, ще останеш жив и този град няма да бъде опожарен с огън – ти ще оцелееш заедно с дома си. 18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръцете на халдейците и те ще го изгорят с огън, а и ти няма да се изплъзнеш от ръцете им’.“ 19 Но цар Седекия отговори на Йеремия: „Аз се боя от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би халдейците да ме предадат в ръцете им и те да издевателстват над мене“. 20 А Йеремия му рече: „Няма да те предадат. Моля, послушай Господния глас за това, което аз ти говоря, и ще бъде добре за тебе, и ти сам ще останеш жив. 21 Но ако ти откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри: 22 ‘Всичките жени, които са останали в двореца на юдейския цар, ще бъдат отведени при първенците на вавилонския цар и ще кажат: «Твоите доверени хора те измамиха и ти надделяха, а сега, когато краката ти потънаха в тиня, те се отдръпнаха от тебе.»

23 И всички твои жени и децата ти ще бъдат отведени при халдейците. И ти няма да се избавиш от ръцете им, защото ще бъдеш хванат от вавилонския цар, а този град ще бъде изгорен с огън’.“

24 Тогава Седекия каза на Йеремия: „Никой не бива да научи за тези разменени думи и ти няма да умреш. 25 Но ако първенците чуят, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: ‘Кажи ни какво каза ти на царя? Не скривай нищо от нас, няма да те убием. За какво ти говори царят?’, 26 тогава им кажи: ‘Предадох на царя своята молба: да не ме връща в дома на Йонатан, да умра там’.“ 27 Когато всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха, той им съобщи всички тези думи, които царят му заповяда. Така те спряха да го разпитват, понеже никой нищо не беше чул. 28 А Йеремия остана в стражевия двор до деня, когато Йерусалим беше превзет.

Превземане на Йерусалим. Съдбата на цар Седекия и на пророк Йеремия

39 (C)В деветата година на юдейския цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Йерусалим и го обсади. И в единадесетата година на Седекия, в деветия ден на четвъртия месец, пробиха стената на града. Тогава в него влязоха всички първенци на вавилонския цар – Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсехим, главният маг Нергал-Шарецер и всички други велможи на вавилонския цар, и се разположиха при Средната порта. Когато юдейският цар Седекия и всичките му войници ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата между двете стени, и се запътиха към Йорданската долина. Но войската на халдейците ги преследваше и застигнаха Седекия в равнината на Йерихон. Хванаха го и го заведоха в Ривла, в земята Емат, при вавилонския цар Навуходоносор, където той произнесе присъда над него. Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му в Ривла. вавилонският цар закла и всички юдейски знатни хора, а на Седекия избоде очите и го окова с окови, за да го закара във Вавилон. Тогава халдейците изгориха царския дворец и къщите на народа и разрушиха йерусалимските стени. И началникът на телохранителите Навузардан закара в плен във Вавилон народа, който беше останал в града – избягалите при него и оцелелия народ. 10 Но началникът на телохранителите Навузардан остави в юдейската земя бедния народ, който нямаше нищо, и същевременно му даде лозя и ниви.

11 А вавилонският цар Навуходоносор беше поръчал на началника на телохранителите Навузардан за Йеремия: 12 „Вземи го и се грижи за него, и не му прави нищо лошо, но постъпвай с него, както той ти каже.“ 13 Тогава началникът на телохранителите Навузардан, както и началникът на скопците Небушазбан, началникът на магите Нергал-Шарецер и всички военачалници на вавилонския цар, 14 изпратиха да вземат Йеремия от стражевия двор и го предадоха на Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, за да го заведат в една къща; и той живееше сред народа.

15 (D)А докато Йеремия все още беше затворен в стражевия двор, дойде слово от Господ към него: 16 „Иди и кажи на етиопеца Авдемелех: ‘Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «Ето Аз ще направя да се сбъднат думите Ми за този град – за зло, а не за добруване. И те ще се сбъднат в оня ден пред очите ти, 17 но тебе ще те избавя в оня ден, казва Господ, и няма да бъдеш предаден в ръцете на хората, от които се боиш. 18 Защото непременно ще те избавя и ти няма да паднеш от меч, но животът ти ще бъде като придобивка за тебе, понеже се уповаваш на Мене, казва Господ»’.“

Евреи 3

Иисус Христос превъзхожда Мойсей

(A)Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът Иисус Христос, Когото изповядваме, (B)е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей – в целия Му дом. Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом, тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко. Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести. А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай[a] нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.

Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

(C)Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята: там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години. 10 Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: ‘Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.’ 11 (D)Затова се заклех в гнева Си: ‘Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих’.“

12 Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог, 13 но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха. 14 Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай, 15 докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“ 16 (E)А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей? 17 (F)Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята? 18 И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните? 19 (G)И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.