Old/New Testament

Пророчества в епохата на разрушението на Йерусалим

Предупреждение за цар Седекия

34 ^(A)Слово, което Господ отправи към Йеремия, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всички царства по земята, които бяха под властта му, и всички народи воюваха против Йерусалим и против всичките градове около него: ² „Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Иди и кажи на юдейския цар Седекия следното: «Така казва Господ: Ето Аз предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън. ³ И ти няма да избягаш от неговата ръка, но сигурно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му. Тогава твоите очи ще гледат очите на вавилонския цар и той ще ти говори лице в лице, и ти ще отидеш във Вавилон.»’ ⁴ Но чуй думата на Господ, юдейски царю Седекия! Така казва Господ за тебе: ‘Ти няма да умреш от меч. ^5 (B)Ти ще умреш в мир, но както гориха благоухания за твоите предци, които царуваха преди тебе, така ще горят благоухания за тебе и ще те оплачат: «Горкият господар!», защото Аз изрекох това слово’, казва Господ.“

⁶ Тогава пророк Йеремия предаде тези думи на юдейския цар Седекия в Йерусалим, ⁷ докато войската на вавилонския цар воюваше против Йерусалим и против всички останали градове на Юдея – против Лахис и Азека, защото те бяха единствените укрепени градове на Юдея, които бяха останали.

Освобождение на робите и новото им заробване

⁸ Слово, което дойде от Господ към Йеремия, след като цар Седекия сключи договор с целия народ в Йерусалим, за да обявят освобождаване сред тях: ⁹ всеки да пусне на свобода своя роб евреин и всеки – робинята си, така че никой да не държи за роб брата си юдеин. ¹⁰ Тогава всичките първенци и целият народ послушаха, като влязоха в договор: всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, така че вече да не ги държат за роби; и ги освободиха. ¹¹ След това обаче те се отметнаха и си върнаха робите и робините, които бяха пуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат отново роби и робини.

¹² Затова дойде слово от Господ към Йеремия: ¹³ „Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Аз сключих завет с предците ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, и казах: ^14 (C)«В края на седмата година освободи брата си евреин, който ти се е продал; когато шест години ти е бил роб, трябва да го пуснеш на свобода от тебе», но предците ви не послушаха и не Ми обърнаха внимание. ¹⁵ Но ето вие се разкаяхте и извършихте това, което е справедливо в очите Ми, като всеки обяви освобождаването на сънародника си. Тогава сключихте завет пред Мене в дома, който носи Моето име, ¹⁶ но се отметнахте и осквернихте името Ми, като всеки от вас си върна роба и робинята, които бяхте пуснали на свобода, и ги принудихте отново да бъдат ваши роби и робини’.“

^17 (D)Затова така казва Господ: „Вие не Ме послушахте да обявите освобождаване на брата си. И ето, казва Господ, Аз обявявам, че против вас свободно ще действат меч, мор и глад. И участта ви ще всява ужас по всички царства на земята. ¹⁸ Тогава ще предам човеците, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, който те сключиха пред Мене, като разсякоха жертвеното теле на две и минаха между частите му – ¹⁹ юдейските първенци и йерусалимските управници, и скопците, и свещениците, и целият народ на страната преминаха между частите на телето, – ^20 (E)и ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им. А труповете им ще бъдат за храна на птиците в небесата и на земните зверове. ²¹ Също юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им – в ръцете на войската на вавилонския цар, която сега е отстъпила от вас.“ ^22 (F)„Ето Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към този град, и те ще се опълчат срещу него, ще го превземат и ще го изгорят с огън. И ще превърна градовете на Юдея в пустиня, без жители в тях.“

Верността на рехавовци – пример за Юдея и Йерусалим

35 ^(G)Слово, което дойде от Господ към Йеремия в дните на юдейския цар Йоаким, син на Йосия: ² „Иди в дома на рехавовци и им говори, и ги доведи в една от стаите на Господния дом, и им дай вино!“ ³ Тогава взех Язания, син на Йеремия, Хавацинов син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехав. ⁴ И ги отведох в дома Господен, в стаята на синовете на Ханан, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците над стаята на сина на Шалум Маасий, пазача на вратата. ⁵ И поставих пред потомците на Рехав стомни, пълни с вино, и чаши и им казах: „Пийте вино!“

^6 (H)Но те казаха: „Няма да пием вино, защото Йонадав, син на баща ни Рехав, ни заповяда: ‘Не пийте вино вие и потомците ви, ⁷ и къщи да не строите, семе да не сеете, лозя да не засаждате и да не притежавате, но живейте в шатри през всичките си дни, за да живеете дълго време на земята, в която сте пришълци’.“ ⁸ И ние послушахме гласа на Йонадав, сина на праотеца ни Рехав, за всичко, което ни заповяда: да не пием вино през всичките си дни – ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни; ⁹ и ние не строим къщи да живеем в тях, нямаме лозя и не засяваме ниви, ¹⁰ но живеем в шатри и се подчиняваме, и вършим всичко, което ни е заповядал баща ни Йонадав. ¹¹ А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тази страна, си казахме: „Да отидем в Йерусалим заради халдейската войска и заради арамейската войска; и ето ние живеем в Йерусалим.“

¹² Тогава дойде слово Господне към Йеремия: ¹³ „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Иди и кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: «Няма ли да вземете поука от това и да се вслушвате в думите Ми»?’, казва Господ.“ ¹⁴ „Думите на Йонадав, син на Рехав, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват и до днес – ‘те не пият вино, защото спазват заповедта на своя праотец, а Аз постоянно ви говорих, но не Ме послушахте. ^15 (I)И непрестанно изпращах при вас всичките Си служители, пророците, да казват: «Обърнете се всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте при други богове да им служите, и ще живеете в тази страна, която дадох на вас и на вашите предци!» Но вие не обърнахте внимание и не Ме послушахте. ¹⁶ Макар че потомците на Йонадав, син на Рехав, изпълняват заповедта на своя праотец, която им е дал, този народ не се вслушва в Мене’.“ ¹⁷ Затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители бедствието, за което им говорих, но те не послушаха, призовавах ги, но те не отговаряха.“

¹⁸ А на рода на рехавовци Йеремия рече: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Понеже се подчинихте на заповедта на баща си Йонадав и спазвахте всичките му заповеди, и извършвахте всичко, което ви заповяда, ¹⁹ затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «От потомците на Йонадав, син на Рехав, няма да престане да има мъж, който да стои пред Мене винаги»’.“

Съставяне и четене на свитъка на пророка

36 ^(J)И случи се в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, че беше отправено от Господ това слово към Йеремия: ² „Вземи си свитък за писане и напиши на него всичките думи, които ти говорих срещу Израил и срещу Юдея, и срещу всичките народи – от времето, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия до ден днешен! ³ Може би юдейският народ, като чуе за цялото бедствие, което възнамерявам да му причиня, ще се обърне всеки от пагубния си път, а Аз ще простя вината и греха им.“

⁴ Тогава Йеремия повика Варух, син на Нерия, и Варух записа в свитъка от устата на Йеремия всички думи на Господ, които Той му е говорил. ⁵ И Йеремия заповяда на Варух и каза: „Аз съм затворен и не мога да вляза в Господния дом, ⁶ но ти иди и от свитъка, който записа от устата ми, прочети гласно пред народа в Господния дом в деня на поста, прочети ги гласно също и пред всички юдеи, дошли от градовете си. ⁷ Може би те ще принесат молитвата си пред лицето на Господ и ще се обърнат всеки от злия си път, защото големи са гневът и негодуванието, с които Господ заплаши този народ.“ ⁸ А Варух, син на Нерия, направи всичко, което му заповяда пророк Йеремия – да прочете от книгата думите на Господ в дома Господен.

⁹ В петата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, в деветия месец обявиха пост за целия йерусалимски народ и за целия народ, дошъл от юдейските градове в Йерусалим. ¹⁰ Тогава в Господния дом Варух прочете от свитъка думите на Йеремия в стаята на Гемария, син на писаря Шафан, в горния двор при входа на Новата порта на дома Господен.

¹¹ Когато Михей, син на Гемария, Шафанов син, чу всичките Господни думи от свитъка, ¹² слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци. ¹³ И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа. ¹⁴ Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях. ¹⁵ Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях. ¹⁶ Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“ ¹⁷ И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“ ¹⁸ А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“ ¹⁹ Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се – ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“

Изгаряне на свитъка от цар Йоаким

²⁰ А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи. ²¹ Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя. ²² А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала. ²³ И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала. ²⁴ Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи. ²⁵ А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. ²⁶ Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.

Ново записване на пророческите слова

²⁷ И след като царят изгори свитъка с думите, които Варух записа от устата на Йеремия, Господ отправи към Йеремия това слово: ²⁸ „Вземи си друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори, ²⁹ а на юдейския цар Йоаким кажи: ‘Така казва Господ: «Ти изгори този свитък, като каза: Защо ти си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази страна, и ще унищожи в нея всеки човек и добитък»’? ³⁰ Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким: ‘Няма да има потомък от него, който да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде захвърлен на дневния пек и на нощния мраз. ³¹ И Аз ще накажа него, потомството му и служителите му за тяхното беззаконие. И ще докарам върху тях, върху йерусалимските жители и юдейските мъже цялото бедствие, което обявих против тях, а те не Ме послушаха’.“

³² Тогава Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, син на Нерия, който записа на него от устата на Йеремия всичките думи на свитъка, който юдейският цар Йоаким изгори в огън, и още много думи като тези.

Пътят към спасението

2 Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея. ² А щом словото, изречено от ангели, се оказа вярно и всяко негово престъпване и непослушание към него получи справедлива отплата, ³ как ние ще се избавим, ако пренебрегнем такова велико спасение, което отначало беше възвестено за пръв път от Господа и което ни беше потвърдено от тези, които го бяха чули от Него. ⁴ А и Сам Бог свидетелстваше това чрез знамения и чудеса, с различни прояви на могъщество и чрез раздаване даровете на Светия Дух според волята Си.

⁵ Защото не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим. ^6 (A)Напротив, някой бе засвидетелствал някъде в Писанията, казвайки: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкият син, та го зачиташ? ⁷ Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си^[a]. ^8 (B)Покорил си всичко под краката му.“ А като му е подчинил всичко, това означава, че не е оставил нищо, което да не му е подчинил. Сега обаче все още не виждаме всичко да му е подчинил. ⁹ А виждаме, че Иисус, поставен за кратко време по-ниско от ангелите, заради претърпяната смърт беше увенчан със слава и чест. Така с Божията благодат вкуси смърт заради всички.

¹⁰ Защото не беше умесно Бог, заради Когото е всичко, да доведе мнозина до слава и да усъвършенства чрез страданията Иисус, Който постави началото на човешкото спасение. ¹¹ Както Освещаващият, така и освещаваните от Него, всички са от единия Отец и затова Иисус не се срамува да ги нарича братя, ^12 (C)като казва: „Ще възвестявам Твоето име на братята Си, ще Те славя сред събранието на вярващите.“ ^13 (D)И пак: „На Него ще се уповавам“. И още: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“

^14 (E)А понеже децата са от плът и кръв, и Той Сам прие човешка природа, за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола, ¹⁵ и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство. ¹⁶ Защото явно Той идва да помогне не на ангели, а на Авраамовото потомство. ¹⁷ Затова трябваше да прилича на братята Си по всичко, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в служението пред Бога и да очисти греховете на народа, ^18 (F)тъй като Сам бе изкушаван и пострада, и може да помогне на изкушаваните.