M’Cheyne Bible Reading Plan
36 Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.
2 Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.
3 Защото Египетският цар го свали <от престола> в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.
4 И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.
5 Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.
6 И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.
7 Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.
8 А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.
9 Иоахин бе осемнадесет {В Еврейският текст, осем; но виж. 4 Цар. 24:8} години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.
10 А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата <на баща му>, цар над Юда и Ерусалим.
11 Седекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.
12 Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, <който му говореше> из Господните уста.
13 А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога <в подчиненост;> и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.
14 При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.
15 И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.
16 Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на <Господа>, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.
17 Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.
18 И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.
19 И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.
20 А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;
21 за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; <защото> през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.
22 А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено <обяви>, като рече:
23 Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е <наклонен>, Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.
22 След това, <ангелът> ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето <и течеше> {Или: Която беше.}< всред> улицата му.
2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.
3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.
4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име <ще бъде> на челата им.
5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.
6 И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.
7 ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на <написаното> в тая книга пророчество.
8 Аз, Иоан, съм, който чух и видях, <и когато чух и видях>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това.
9 Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.
10 Още ми каза: Не запечатвай думите на <написаното> в тая книга пророчество; защото времето <за изпълнението му> е близо.
11 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.
12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, <която давам>, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.
13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.
14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право <да дойдат> при дървото на живота, и да влязат през портите на града.
15 А отвън са псетата {Виж. Фил. 3:2.}, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.
16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.
17 И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
18 Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,
19 ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.
20 Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!
21 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин.
4 Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, Казва Господ на Силите, Та няма да им остави ни корен ни клонче.
2 А на вас, които се боите от името Ми, Ще изгрее Слънцето на правдата С изцеление в крилата си; И ще излезете и се разиграете като телци из обора.
3 Ще стъпчете нечестивите; Защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви В деня, който определям, Казва Господ на Силите.
4 Помнете закона на слугата ми Моисея, Който му заповядах в Хорив за целия Израил, <Сиреч>, повеленията и съдбите.
5 Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен;
6 И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.
21 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:
2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.
4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.
5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.
7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.
8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.
9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.
10 Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.
11 Затова Симон Петър се качи на <ладията> та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.
12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).
13 Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.
14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.
15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото <Ме любят> тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.
16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.
17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: <Обичаш> ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.
18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.
19 А това рече като означаваше с каква смърт <Петър> щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.
20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?
21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а <на> този какво <ще стане>?
22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.
23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?
24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, <който> и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.
25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].
© 1995-2005 by Bibliata.com