M’Cheyne Bible Reading Plan
35 При това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните <агнета>.
2 И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.
3 И рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да <го> носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил.
4 Пригответе се според бащините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона;
5 и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните {Еврейски: Синовете на людете.}, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.
6 И като заколите пасхалните <агнета>, осветете се, и пригответе за братята си, за да направят <и те> според Господното слово <дадено> чрез Моисея.
7 И Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот.
8 И първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин <агнета и ярета> и триста говеда.
9 Също и Хонения и братята му Семаия и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди <агнета и ярета> и петстотин говеда.
10 Така се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед.
11 И заклаха пасхалните <агнета>, и свещениците поръсиха <кръвта, която вземаха> от ръката на левитите, които и одраха <жертвите>.
12 И отделиха <частите> за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Моисеевата книга; така сториха и с говедата.
13 И опекоха пасхалните <агнета> с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.
14 После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, <се занимаваха> с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.
15 И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите <пазеха> на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.
16 И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.
17 И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.
18 Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.
19 Тая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.
20 А след всичко това, когато Иосия беше наредил <Божия> дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при <реката> Евфрат; и Иосия излезе против него.
21 А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не <ида> днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.
22 Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.
23 И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.
24 И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия.
25 Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача.
26 А останалите дела на Иосия, и добродетелите му <сторени> според предписаното в Господния закон,
27 и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.
21 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.
2 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.
3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.
4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.
5 И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.
6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
7 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.
8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ <ще бъде> в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
9 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.
10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,
11 и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.
12 <Градът> имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани <над портите> имена, които са <имената> на дванадесетте племена на израилтяните:
13 откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.
14 И градската стена имаше дванадесет основни <камъка> с дванадесет имена на тях, <имената на> дванадесетте апостоли на Агнето.
15 И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му.
16 Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръстта, <излезе> дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.
17 Измери и стената му, <която излезе> сто и четиридесет и четири лакти; <а това беше> човешка мярка, <употребена> от ангела.
18 Стената му беше съградена от яспис, а <самият> град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
19 Основните <камъни> на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен <камък> беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд,
20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.
21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.
22 И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.
23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.
24 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни <неща>.
25 Портите му не ще се затварят денем, (а {Гръцки: Защото} нощ не ще има там);
26 па и народите ще донасят в него славните си и ценни <неща>.
27 И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.
3 Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите,
2 Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, И като сапуна на тепавичари.
3 Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, Та ще очисти левийците, И ще ги претопи като златото и среброто; И те ще принасят Господу приноси с правда.
4 Тогава приносът на Юда и на Ерусалим Ще бъде угоден Господу, Както в древните дни, Както в старите години.
5 И Аз, като се приближа при вас за съдба, Бързо ще заявя против баячите, Против прелюбодейците, против кълнящите се лъжливо, Против ония, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, И <против> ония, които онеправдават чужденеца, И не се боят от Мене, Казва Господ на Силите.
6 Защото, понеже Аз Господ не се изменявам, Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
7 От дните на бащите си Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте. Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас, Казва Господ на Силите. Но вие думате: В какво да се върнем?
8 Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десетъците и в приносите.
9 Вие сте наистина проклети, Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.
10 Донесете всичките десетъци във влагалището, За да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място <за него>.
11 И заради вас ще смъмря поглъщателя, Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; И лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, Казва Господ на Силите.
12 Всичките народи ще ви облажават, Защото ще бъдете желателна земя, Казва Господ на Силите.
13 Вашите думи са били безочливи против Мене казва Господ; А вие казвате: Що сме говорили против Тебе?
14 Вие рекохте: Напразно служим Богу; И каква полза, че сме пазили заръчаното от Него, И че сме ходили с жалеене пред Господа на Силите?
15 И сега ние облажаваме горделивите. Да! ония, които вършат беззаконие, успяват; Даже изкушават Бога, и се избавят.
16 Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; И Господ внимаваше и слушаше; И написа се възпоменателна книга пред Него За ония, които се бояха от Господа, И които мислеха за името Му.
17 Тия ще бъдат Мои казва Господ на Силите, Да! избрана скъпоценност, в деня който определям И ще бъда благосклонен към тях Както е благосклонен човек Към сина, който му работи.
18 Тогава изново ще разсъдите Между праведен и нечестив, Между оня, който служи Богу, И оня, който не Му служи.
20 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
12 и вижда два ангела в <бели> дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13 И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
14 Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15 Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
16 Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17 Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.
19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на <стаята>, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
24 А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
31 А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.
© 1995-2005 by Bibliata.com