M’Cheyne Bible Reading Plan
31 А като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове та изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамина, също и в Ефрем и Манасия, докле ги унищожиха всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост.
2 Тогава Езекия определи отредите на свещениците и на левитите, според разпределенията им, всекиго според службата му, и свещениците и левитите, за всеизгарянията и примирителните приноси, за да служат и да славословят и да хвалят в портите на Господния стан.
3 <Определи> и царския дял от имота си за всеизгарянията, <а именно>, за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и новолунията и на празниците, според предписанието в Господния закон.
4 Заповяда още на людете, които живееха в Ерусалим, да дават дела на свещениците и на левитите, за да се затвърдят в Господния закон.
5 И щом се издаде тая заповед, израилтяните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всичките земни произведения; донесоха още в изобилие и десетъците от всяко нещо.
6 И израилтяните и юдейците, които живееха в Юдовите градове, също и те донесоха десетъците от говеда и овци, и десетъците от светите неща, които бяха посветени на Господа техния Бог, и туриха ги на купове.
7 В третия месец почнаха да правят куповете, и в седмия месец свършиха.
8 И когато дойдоха Езекия и първенците и видяха куповете, благословиха Господа и Неговите люде Израиля.
9 Сетне Езекия запита свещениците и левитите за куповете.
10 И първосвещеник Азария, от Садоковия дом, в отговор му рече: Откак почнаха да донасят приносите в Господния дом, яли сме до насита, и остана много; защото Господ е благословил людете Си; и останалото е тоя голям склад.
11 Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом; и като ги приготвиха,
12 в тях внесоха вярно приносите, десетъците и посветените неща; а надзирател над тях бе левитинът Хонения, и подир него брат му Семей.
13 А по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария, Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Иозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Ванаия бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей.
14 А Коре, син на левитина Емна, вратарят при източната <порта>, бе над нещата доброволно принесени Богу, за да раздава Господните приноси и пресветите неща.
15 А под него бяха, в градовете на свещениците, Еден, Миниамин, Исус, Семаия, Амария и Сехания, на които бе поръчано да раздават на братята си според отредите <им>, както на големия, тъй и на малкия,
16 на всекиго, който постъпваше в Господния дом, ежедневния му <дял> за служенето им в службата, според отредите им, освен ония, които се преброиха според родословието на мъжките от три години на възраст и нагоре;
17 <да раздават> и на преброените от свещениците и от левитите, според бащините им домове, на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им, по отредите им,
18 и на всичките им челяди, на жените им, и на синовете им, и на дъщерите им, в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на светите неща.
19 А колкото за Аароновите потомци, свещениците, които <живееха> в полетата на градските пасбища, имаше във всеки град човеци определени по име да раздават дялове на всичките мъжки между свещениците, и на всичките преброени между левитите.
20 Така направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро, и право, и вярно пред Господа своя Бог.
21 Във всяка работа, която почна, относно служенето на Божия дом, и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце, и успяваше.
17 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;
2 с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.
3 И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.
4 Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.
5 И на челото й имаше написано <това> име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
6 И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.
7 Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога.
8 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.
9 Ето разумното значение <на това:> Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;
10 те са и седмина царе, <от които> петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва <само> малко да постои;
11 и звярът, който беше и го няма, той е осмият <цар>, който е от седемте, и отива в погибел;
12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска <власт>, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;
13 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;
14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, <ще победят, които> са звани, избрани и верни.
15 Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.
16 И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.
17 Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си <власт> на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.
18 И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.
2 И в оня ден, казва Господ на Силите, Ще изтребя имената на идолите от земята, Та не ще се помнят вече; Тоже ще направя <лъжливите> пророци и нечистият дух Да се махнат от земята.
3 И ако някой още пророкува, Тогава баща му и майка му, които са го родили, Ще му рекат: Няма да живееш, Защото говориш лъжи в името Господно, И баща му и майка му, които са го родили, Ще го прободат, когато пророкува.
4 В оня ден Пророците ще се посрамят, Всеки от видението си, когато е пророкувал, И няма да обличат козинява дреха за преструвка.
5 Но <такъв> ще рече: Не съм пророк; Аз съм земеделец; Защото човек ме е хванал за роб от младостта ми.
6 И ако го попита някой: Какви са тези рани между мишците ти? Ще отговори: Това <са раните>, които ми нанесоха в дома на приятелите ми.
7 Събуди се, мечо, против пастиря Ми, Против мъжа, който Ми е съдружник, Казва Господ на Силите; Порази пастиря, и овците ще се разпръснат; И Аз ще обърна ръката Си върху малките.
8 И в цялата земя, казва Господ, Две части от <жителите> й ще се изтребят и изчезнат, А третата ще се остави в нея.
9 И <тая> трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, <всеки> един: Господ е мой Бог.
16 Това ви казах, за да се не съблазните.
2 Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.
3 И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.
4 Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;
5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?
6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
8 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;
9 за грях, защото не вярват в Мене;
10 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;
11 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.
12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.
13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, <това> ще говори, и ще ви извести за идните неща.
14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.
16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.
17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и <това>, защото отивам при Отца.
18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво <иска да> каже.
19 Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата <си> поради радостта, че се е родил човек на света.
22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.
23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.
24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25 Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.
26 В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;
27 защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.
28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.
29 Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.
30 Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, <за да му отговаряш>. По това вярваме, че си излязъл от Бога.
31 Исус им отговори: Сега ли вярвате?
32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.
33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.
© 1995-2005 by Bibliata.com