M’Cheyne Bible Reading Plan
1 Соломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи.
2 Тогава Соломон говори на целия Израил, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци от целия Израил, началниците на бащините <домове;>
3 и така, Соломон и цялото общество с него, отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който Господният слуга Моисей беше направил в пустинята.
4 А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на <мястото>, което му бе приготвил; защото Давид бе поставил за него шатър в Ерусалим.
5 При това, медният олтар, който Везелеил, син на Урия, Оровият син, беше направил, бе там пред Господната скиния; и Соломон и обществото се обърнаха ревностно към него.
6 Там отиде Соломон, при медния олтар пред Господа, който <олтар> бе пред шатъра за срещане, та принесе на него хиляда всеизгаряния.
7 В същата нощ Бог се яви на Соломона и му рече: Искай какво да ти дам.
8 А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него.
9 Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, <което Ти даде> на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята.
10 Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.} <прилично> пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?
11 И Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар,
12 дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.
13 Тогава Соломон се върна в Ерусалим от високото място, което е в Гаваон от пред шатъра за срещане; и царуваше над Израиля.
14 И Соломон събра колесници и конници, и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
15 И царят направи среброто и златото <да изобилват> в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници.
16 И за Соломона докарваха коне из Египет; кервани от царски търговци ги купуваха по стада с <определена> цена.
17 А извеждаха и докарваха из Египет всяка колесница за шестстотин сребърни <сикли>, и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе и за сирийските царе <конете им> се доставяха чрез тия <търговци>.
1 Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота, -
2 (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), -
3 това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.
4 И това <ви> пишем, за да бъде пълна вашата радост.
5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.
8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
10 Ако речем, че не сме съгрешили, правим <Бога> лъжец, и Неговото слово не е в нас.
7 Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.
2 Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.
3 Двете им ръце <се простират> към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата <мисъл> на душата си; Така те заедно тъкат <работата>.
4 Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е <по-бодлив> от трънен плет; Денят <предсказан> от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.
5 Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;
6 Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.
7 Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.
8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.
9 Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.
10 Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.
11 <Иде> ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.
12 В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и <от> планина до планина.
13 При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.
14 Паси людете Си с жезъла Си, Стадото, Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.
15 Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.
16 Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.
17 Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.
18 Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно <да показва> милост.
19 Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.
20 Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни. {В изданието от 1940 г. ст.20 е част от ст.19 - печатна грешка.}
16 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 Законът и пророците <бяха> до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.
30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой<, пак> няма да се убедят.
© 1995-2005 by Bibliata.com