M’Cheyne Bible Reading Plan
5 Така се свърши всичката работа, която Соломон направи за Господния дом. И Соломон внесе нещата посветени от баща му Давида, - среброто златото и всичките вещи, - и ги положи в съкровищниците на Божия дом.
2 Тогава Соломон събра в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.
3 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха пред царя на празника в седмия месец.
4 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, левитите дигнаха ковчега.
5 Те пренесоха ковчега и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.
6 А цар Соломон и цялото Израилево общество, които се бяха събрали пред него, бяха пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.
7 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.
8 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
9 И върлините се издадоха така, щото се виждаха краищата на върлините <издадени> от ковчега пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.
10 В ковчега нямаше друго освен двете плочи, които Моисей положи <там> на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли из Египет.
11 А щом излязоха свещениците из светилището, (защото всичките свещеници, които се намираха там, бяха се осветили без да чакат реда на отредите си;
12 а и всичките певци левити - Асаф, Еман, Едутун и синовете им и братята им облечени във висон, и <държащи> кимвали, псалтири и арфи стояха на изток от олтара, и с тях сто и двадесет свещеника, които свиреха с тръби),
13 и като възгласиха тръбачите и певците заедно, пеещи и славословещи Господа с един глас, и като издигнаха глас с тръби и кимвали и музикални инструменти та хвалеха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак,
14 така щото поради облака свещениците не можаха да застанат за да служат, защото Господната слава изпълни Божия дом.
6 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;
2 но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
3 После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
4 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:
5 От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля;
6 но избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля;
7 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;
8 но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
9 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.
10 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.
11 И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.
4 Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.
2 По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога;
3 а никой дух, който не изповядва Спасителя {Гръцки: Исуса.}, не е от Бога; и това е <духът> на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света.
4 Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.
5 Те са от света, за това светски говорят и светът тях слуша.
6 Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.
7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.
8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
9 В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.
10 В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.
11 Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.
12 Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.
13 По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.
14 И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.
15 Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.
16 И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.
17 В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има <в себе си> наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.
20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.
21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.
3 Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.
2 Пукот на бичове <се чува>, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.
3 Конникът се качва <с> лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.
4 <Това е> поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.
5 Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.
6 Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.
7 Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?
8 Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови <води>?
9 Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.
10 Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.
11 Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.
12 Всичките ти крепости ще бъдат <Като> смоковници с първозрелите <си> смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.
13 Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.
14 Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.
15 Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.
16 (Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) <Както> изедникът опустоши и отлетя,
17 <Така и> коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.
18 Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.
19 Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?
19 След това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 А те казаха: На Господа трябва.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,
44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
© 1995-2005 by Bibliata.com