M’Cheyne Bible Reading Plan
3 Тогава Соломон почна да строи Господния дом в Ерусалим на хълма Мория, гдето се яви <Господ> на баща му Давида, на мястото, което Давид беше приготвил на гумното на евусеца Орна.
2 Той почна да строи на втория ден от втория месец на четвъртата година от възцаряването си.
3 А основата, която Соломон положи, за да построи Божия дом, <имаше> тия <мерки>: дължината в лакти, според старата мярка, бе шестдесет лакътя, и широчината двадесет лакътя.
4 А тремът, който бе пред лицето <на дома>, имаше дължина според широчината на дома, двадесет лакътя, а височината сто и двадесет; и обкова го извътре с чисто злато.
5 И облече великия дом с елхови дървета, които обкова с чисто злато, и извая по него палми и верижки.
6 И украси дома със скъпоценни камъни за красота; а златото бе от Фаруим.
7 Обкова още със злато дома, гредите, вратите, стълбовете и стените му; и извая херувими по стените.
8 И направи пресветото <място на> дома, с дължина, според широчината на дома, двадесет лакътя, и с широчина двадесет лакътя; и обкова го с шестстотин таланта чисто злато.
9 А теглото на гвоздеите беше петдесет сикли злато. Обкова и горните стаи със злато.
10 И в пресветото <място на> дома направи два херувима ваяна изработка, и обкова ги със злато.
11 А крилата на херувимите имаха, <заедно>, дължина двадесет лакътя; едното крило, <на единия херувим>, имаше пет лакътя и досягаше стената на дома; и другото крило имаше пет лакътя и допираше крилото на другия херувим.
12 Така и едното крило на другия херувим имаше пет лакътя и досягаше стената на дома; и другото крило имаше пет лакътя и допираше крилото на другия херувим,
13 Крилата на тия херувими се простираха на двадесет лакътя; и те стояха на нозете си, и лицата им гледаха на навътре.
14 И направи завесата от синьо, мораво, червено и висон, и изработи по нея херувими.
15 Направи пред дома и два стълба тридесет и пет лакътя високи, с капител на върха на всеки от тях пет лакътя <висок>.
16 Направи и верижки, <както> в светилището, и тури ги на върховете на стълбовете; и направи сто нара, които окачи на верижките.
17 И изправи стълбовете пред храма, единият отдясно, а другият отляво; и нарече оня, който беше отдясно, Яхин {Т.е., Ще утвърди.}, а оня, който беше отляво, Воаз {Т.е., В него сила.}.
4 При това направи меден олтар, с дължина двадесет лакътя, а височина десет лакътя.
2 Направи още леяно море, с устие десет лакътя <широко>, кръгло изоколо, а с височина пет лакътя; и връв от тридесет лакътя го измерваше околовръст.
3 И под <устието му> имаше образи на волове {В 3 Цар. 7:24, пъпки.}, които го обикаляха наоколо, по десет на един лакът; те обикаляха морето изоколо; воловете бяха на два реда, излеяни в едно цяло с него.
4 То стоеше на дванадесет вола; три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг, и три гледаха към изток, а морето стоеше върху тях; и задните части на всички бяха навътре.
5 Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, три хиляди вати <вода>.
6 Направи още десет умивалници, от които тури пет отдясно и пет от ляво <на дома>, за да мият в тях; там миеха това, което беше за всеизгаряне; морето, обаче, бе за да се мият в него свещениците.
7 Направи и десетте златни светилника, според наставлението за тях, и тури ги в храма, пет отдясно и пет отляво.
8 И направи десет трапези, които тури в храма, пет отдясно и пет отляво. Направи и сто златни легена.
9 При това направи двора за свещениците, и големия двор, и порти за двора, и покри вратите им с мед.
10 И постави морето от дясната страна <на дома>, към изток, къде юг.
11 Хирам направи и котлите, лопатите и легените. Така Хирам свърши изработването на работите, които направи на цар Соломона за Божия дом:
12 двата стълба; изпъкналите части; двата капитела, които бяха на върха на стълбовете; двете мрежи за покриване двете изпъкнали части на капителите, които бяха на върховете на стълбовете;
13 четирите стотин нарове за двете мрежи - два реда нарове за всяка мрежа - за да покриват двете изпъкнали части на капителите, които бяха върху стълбовете.
14 Тоже направи подножията; направи и умивалниците върху подножията;
15 и едното море с дванадесетте вола под него.
16 Също и котлите, лопатите, вилиците и всичките им прибори майсторът му Хирам направи на цар Соломона за Господния дом от лъскава мед.
17 На Иорданското поле царят ги изля в глинената земя между Сокхот и Середата.
18 Така Соломон направи всички тия вещи, толкоз много, щото теглото на медта не можеше да се пресметне.
19 Също Соломон направи всички вещи, които бяха за Божия дом; и златния олтар; и трапезите, на които <се полагаха> присътствените хлябове;
20 и светилниците със светилата им, от чисто злато, за да горят пред светилището според наредбата;
21 и цветята, светилата и клещите, от злато, и то чисто злато;
22 и щипците, легените, темянниците и кадилниците, от чисто злато. А колкото за входа на дома, вътрешните му врати за в пресветото място, и вратите на дома, <то ест>, на храма, бяха от злато.
3 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а <такива> и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.
2 Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.
3 И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;
5 и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.
6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и <Христос> е праведен.
8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.
11 Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;
12 <и да не бъдем> както Каин, <който> беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.
13 Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.
14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.
15 Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?
18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.
19 От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,
20 относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.
21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:
22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.
23 И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.
24 И който пази неговите заповеди, пребъдва в <Бога> и <Бог> в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.
2 Разрушителят възлезе пред лицето ти; Пази крепостта, бди за пътя, Стегни кръста си, уякчи силно мощта си.
2 Понеже Господ възстанови величието Яковово Като величието Израилево; Защото изтърсвачите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки.
3 Щитът на силните му е боядисан червено, Яките мъже са облечени в червеникаво; Колесниците лъщят със стомана В деня, когато се приготовлява И елховите <копия> се размахват ужасно.
4 Колесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица.
5 Той си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.
6 Речните порти се отварят, И палата се разрушава.
7 Решено е да се плени <Ниневия >И да се пресели; И слугините й стенат като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.
8 Но <макар> Ниневия да е била отдавна <пълна с мъже> като езеро с вода, те пак бягат; <Макар да викат>: Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.
9 Обирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.
10 Тя се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.
11 Где е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?
12 <Где е> лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?
13 Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще изгоря колесниците й всред дим, И мечът ще изпояде младите ти лъвове; Ще изтребя плячката ти от земята; И няма да се чуе гласът на пратениците ти.
18 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:
2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.
23 И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.
© 1995-2005 by Bibliata.com