M’Cheyne Bible Reading Plan
30 След това Езекия прати <човеци> по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да <ги поканят да> дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.
2 Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.
3 Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.
4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.
5 Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, <покана> да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.
6 И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.
7 Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.
8 Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.
9 Защото, ако се обърнете, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.
10 Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.
11 Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.
12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.
13 И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.
14 И станаха та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.
15 Тогава заклаха пасхалните <агнета> в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.
16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, <като я вземаха> от ръката на левитите.
17 Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните <агнета>, за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу.
18 Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,
19 който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е <очистен> според очистването <изискано> за светилището.
20 И Господ послуша Езекия та прости {Еврейски: Изцели.} людете.
21 И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, <пеещи> с <музикални> инструменти на Господа.
22 И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната <служба>. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.
23 Тогава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха <още> седем дни с веселие.
24 Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.
25 И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.
26 Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.
27 След това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан <от Господа>, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.
16 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3 Вторият <ангел> изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
4 Третият <ангел> изля чашата си в реките и във водните извори; и <водата им> стана кръв.
5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават <това>.
7 И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
8 Четвъртият <ангел> изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Петият <ангел> изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и <човеците> хапеха езиците си от болки,
11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Шестият <ангел> изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които <идат> от изток.
13 И видях <да излизат> от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.
17 И седмият <ангел> изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.
18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.
19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.
21 И едър град, <тежък> около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
12 Господното слово наложено на <мене> за Израиля: - <Така> казва Господ, Който простря небето, И основа земята, И образува в човека духа му:
2 Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша На всичките околни племена; И това ще бъде и за Юда В обсадата против Ерусалим.
3 В оня ден ще направя Ерусалим Утегчителен камък на всичките племена; Всички, които се натоварят с него, ще се смажат; И против него ще се съберат всичките народи на света.
4 В оня ден, казва Господ, Ще поразя всеки кон с ужас, И ездача му с изумление; А като отворя очите Си над Юдовия дом, Ще поразя със слепота всеки кон на племената.
5 И Юдовите началници ще рекат в сърцето си: Ерусалимските жители са моя подпорка Чрез Господа на Силите, техния Бог.
6 В оня ден ще направя Юдовите началници Като жарник с огън между дърва, И като запален факел всред снопове; Те ще погълнат всичките околни племена Отдясно и отляво, И Ерусалим пак ще се насели на своето си място, В Ерусалим.
7 И Господ ще избави първо Юдовите шатри, За да не се възвеличи над Юда славата на Давидовия дом И славата на ерусалимските жители.
8 В оня ден Господ ще защити ерусалимските жители; Слабият между тях в оня ден ще бъде като Давида, И Давидовият дом като Бога, Като ангел Господен пред тях.
9 В оня ден Ще потърся да изтребя всичките народи, Които идат против Ерусалим;
10 А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.
11 В оня ден ще има голямо жалеене в Ерусалим, Като жалеенето при Ададримон в полето Магедон.
12 Земята ще жалее, Всяко домочадие насаме: Домочадието на Давидовия дом насаме, И жените им насаме; Домочадието на Натановия дом насаме, И жените им насаме;
13 Домочадието на Левиевия дом насаме, И жените им насаме; Домочадието на Семея насаме, И жените им насаме;
14 Всичките останали домочадия, Всяко домочадие насаме, И жените им насаме.
13 В оня ден ще се отвори извор За Давидовия дом и за ерусалимските жители За грях и за нечистота.
15 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.
2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.
3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.
8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и <така> ще бъдете Мои ученици.
9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.
10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.
11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.
12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.
16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете <в света> и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам да се любите един друг.
18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19 Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20 Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.
21 Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.
22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.
23 Който мрази Мене, мрази и Отца Ми.
24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми.
25 Но <това става> и да се изпълни писаното в закона им слово, "Намразиха Ме без причина".
26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.
27 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.
© 1995-2005 by Bibliata.com