M’Cheyne Bible Reading Plan
7 Тогава Ероваал (който е Гедеон) стана рано, и всичките люде, които бяха с него, та разположиха стана си при извора Арод; а станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Море.
2 И Господ каза на Гедеона: Людете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и <да> каже: Моята ръка ме избави.
3 Сега, прочее, иди, прогласи на всеослушание пред людете тия думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от галаадската гора. И върнаха се от людете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди.
4 Но Господ каза на Гедеона: Людете пак са много; заведи ги при водата, и там ще ти ги пресея; и за когото ти кажа: Тоя да отиде с тебе, той нека отиде с тебе; а за когото ти кажа: Тоя да не отиде с тебе, той нека не отиде.
5 И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.
6 И числото на ония, които полочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всичките останали люде се наведоха на коленете си, за да пият вода.
7 Тогава Господ каза на Гедеона: Чрез тия триста мъже, които полочиха, ще ви избавя, и ще предам мадиамците в ръката ти; а всичките <останали> люде нека си отидат, всеки на мястото си.
8 И тъй, людете взеха храна в ръцете си, и тръбите си; и той изпрати всичките израилтяни, всеки в шатъра му, а тристата мъже задържа при себе си. А мадиамският стан беше под него в долината.
9 И в същата нощ Господ му каза: Стани слез в стана, защото го предадох в ръката ти.
10 Но ако те е страх да слезеш, слез със слугата си Фура в стана,
11 и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се подкрепят, за да слезеш в стана. И тъй, той слезе със слугата си Фура до външните части на въоръжените в стана.
12 А мадиамците и амаличаните и всичките източни жители бяха разпрострени в долината по множество като скакалци; и камилите им по множество бяха безбройни, като пясъка край морето.
13 И като пристигна Гедеон, ето, един човек разказваше сън на другаря си, като говореше: Ето, видях сън, и ето, пита от ечемичен хляб, като се търкаляше в мадиамския стан, дойде до шатъра и го удари, та падна; и прекатури го така, че шатърът се събори.
14 И другарят му в отговор рече: Това не е друго освен сабята на Гедеона Иоасовия син, израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиама и цялото <ни> множество.
15 И като чу Гедеон разказа на съня и тълкуването му, поклони се; и като се върна в Израилевия стан, рече: Станете, защото Господ предаде в ръката ви мадиамското множество.
16 И раздели тристата мъже на три дружини, и даде тръби в ръцете на всичките, тоже и празни водоноси, с факли във водоносите.
17 И рече им: Гледайте мене; и <каквото правя аз>, правете и вие подобно; и, ето, когато стигна при външните части на стана, то каквото направя аз, това да направите и вие.
18 Когато засвиря с тръбата, аз и всичките, които са с мене, тогава да засвирите и вие с тръбите от всяка страна на целия стан, и да извикате: За Господа и за Гедеона!
19 И тъй, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха при външната част на стана, около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовоите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които бяха в ръцете им.
20 Па и трите дружини засвириха с тръбите и, като строшиха водоносите, държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Сабя Господна и Гедеонова!
21 Всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича, като викаха и бягаха.
22 Защото, като засвириха с тристата тръби, Господ обърна сабята на всеки човек против ближния му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Зерерат, до околността на Авелмеола при Тават.
23 Тогава израилтяните от Нефталима, от Асира и от целия Манасия се събраха та преследваха Мадиама.
24 И Гедеон прати вестители по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против Мадиама и ловете пред тях водите <на> Иордан до Вет-вара. И тъй, всичките ефремци се събраха та заловиха водите <на> Иордан до Вет-вара.
25 И хванаха двамата мадиамски началници, Орива и Зива, Орива убиха при скалата Орив, а Зива убиха при лина Зив. И гониха Мадиама. И донесоха главите на Орива и Зива на Гедеона оттатък Иордан.
11 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.
2 И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
4 А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:
5 Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
6 В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.
7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
8 Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
9 Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
11 И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?
18 Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
21 Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
23 който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.
27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
28 един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
29 Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
20 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.
2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.
3 А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.
4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.
5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8 Защото отворя ли уста, <не мога да не> викам; <Трябва да> викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става <Причина за> позор и присмех цял ден.
9 Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - <Думат> всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами <в някаква погрешка>, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като мощен и страшен <защитник>; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.
14 Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,
15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;
16 И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;
17 Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й <да е останала> всякога бременна.
18 Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.
6 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
14 И цяр Ирод чу за <Исуса>, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от <старовременните> пророци.
16 Но Ирод, като чу за <Него>, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
18 Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.
25 И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 И отидоха с ладията на уединено място на саме.
33 А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.
34 И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47 И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52 Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53 И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.
© 1995-2005 by Bibliata.com