M’Cheyne Bible Reading Plan
7 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.
2 Между това Исус прати човеци от Ерихон в Гай, който е близо при Витавен, на източната страна от Ветил; и говори им, казвайки: Изкачете се та съгледайте земята. И тъй, човеците се изкачиха та съгледаха Гай.
3 И като се върнаха при Исуса рекоха му: Да не се изкачат всичките люде, но до две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; да не <вкарват в> труд всичките люде <да отиват> там, защото ония са малцина.
4 И така, изкачиха се там от людете около три хиляди мъже; но побягнаха пред гайските мъже.
5 Гайските мъже поразиха от тях около тридесет и шест мъже, и прогониха ги от портата до Сиварим, и поразиха ги в надолнището; поради което сърцата на людете се стопиха и станаха като вода.
6 Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, <гдето лежа> до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си.
7 И рече Исус: Ах! Господи Иеова, защо преведе тия люде през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О да бяхме били доволни да си седим оттатък {На изток от.} Иордан!
8 О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятелите си?
9 И като чуят ханаанците и всичките <други> жители на земята, ще ни обиколят и ще направят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име?
10 А Господ рече на Исуса: Стани, защо си паднал така на лицето си?
11 Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили <откраднатото> между своите вещи.
12 По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия <човек> изсред вас.
13 Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас.
14 И тъй, приближете се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господ, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете.
15 И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля.
16 Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израиля според племената им; и хвана се Юдовото племе.
17 И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на Заровците. И като приведе семейството на Заровците, мъж по мъж, хвана се Завдий.
18 А като приведе неговия дом мъж по мъж, хвана се Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе.
19 Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене.
20 И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина аз съгреших на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така:
21 Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро, и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.
22 Исус, прочее, прати човеци, които се завтекоха в шатъра; и, ето, <откраднатото> беше скрито в шатъра му, и среброто отдолу.
23 И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа.
24 Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор.
25 И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби <Ахана> с камъни, и изгориха го с огън <след като> го убиха с камъни.
26 После натрупаха на него голяма грамада камъни, <която стои> и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор. {То ест: Смущение.}
137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,
2 Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.
4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;
5 Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.
6 Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.
7 Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.
8 Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.
1 Думите на Хелкевия син Еремия, <един> от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя,
2 към когото дохождаше Господното слово в дните на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му.
3 Дохождаше и в дните на Юдовия цар Иоаким, син на Иосия, до края на единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Иосия, до пленяването на Ерусалим в петия месец.
4 Прочее, Господното слово дойде към мене и рече:
5 Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.
6 Тогава рекох: О, Господи Иеова! ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.
7 А Господ ми рече: Не думай - Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.
8 Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.
9 Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти.
10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.
11 При това Господното слово дойде към мене и рече: Що виждаш, Еремие? И рекох: Виждам бадемова пръчка {Названието на бадема по еврейски значи бързото (да цъфти) дърво.}.
12 Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си.
13 И втори път дойде Господното слово към мене и рече: Що виждаш ти? И рекох: Виждам котел, който възвира; и лицето му е от север.
14 Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло Върху всичките жители на <тая> земя.
15 Защото, ето, Аз ще повикам Всичките колена на северните царства, казва Господ; И те ще дойдат и ще поставят всеки престола си Във входа на ерусалимските порти, И срещу всичките стени около него, И срещу всичките Юдови градове.
16 И ще произнеса съдбите Си против тях Поради всичкото им нечестие, Гдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, И се поклониха на делата на своите ръце.
17 Ти, прочее, опаши кръста си, И стани та им кажи всичко, което ще ти заповядам; Да се не уплашиш от тях, Да не би Аз да те уплаша пред тях.
18 Защото, ето, Аз те поставих днес <Като> укрепен град, железен стълб, И като медни стени против цялата страна, Против царете на Юда, против първенците му, Против свещениците му, и против людете на <тая> страна.
19 Те ще воюват против тебе, Но няма да ти надвият; Защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.
15 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
5 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6 - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7 Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди".
10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33 Учениците Му казаха: Отгде <да имаме> в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
© 1995-2005 by Bibliata.com