M’Cheyne Bible Reading Plan
4 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:
2 Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,
3 и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.
4 Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;
5 и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,
6 за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?
7 - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато <ковчегът> преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.
8 Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.
9 Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.
10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.
11 А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.
12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;
13 около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.
14 В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.
15 Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:
16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.
17 И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.
18 А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.
19 На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.
20 И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.
21 Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?
22 ( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;
23 защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,
24 за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.
129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),
2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.
3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.
4 <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.
6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -
7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,
8 Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!
130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.
7 Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
2 Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.
3 Израилю, надей се на Господа От сега и до века.
64 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.
5 Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.
6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
7 И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.
11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.
12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
12 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,
4 как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
7 Но ако бяхте знаяли що значи <тая дума:> "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.
8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.
9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.
10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят <Исуса>, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
11 Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?
12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.
13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.
15 Но Исус, като позна< това>, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.
16 И заръча им да Го не разгласяват;
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
18 "Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.
19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;
20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
21 И в Неговото име народите ще се надяват".
22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.
23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?
24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
25 А <Исус>, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
27 При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
29 Или как може да влезе някой в къщата на силния <човек> и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.
30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата <против> Духа няма да се прости.
32 И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже <дума> против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.
33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.
34 Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.
39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.
40 Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.
42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.
43 Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.
44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.
45 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.
46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.
47 И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
48 А Той в отговор рече на този, който Му каза, <това>: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?
49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!
50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.
© 1995-2005 by Bibliata.com