M’Cheyne Bible Reading Plan
11 А асорският цар Явин, като чу това, прати до мадонския цар Иовава, до симвронския цар, до ахсафския цар
2 и до царете, които бяха на север в хълмистата и в полянската земя на юг от Хинерот, и в долината, и в Нафат-дор {Или: Дорските височини.} на запад,
3 и до ханаанците, които бяха на изток и на запад, и до аморейците, хетейците, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците под Ермон в земята Масфа.
4 И те, и всичките им войнства с тях, люде много, по множество както е пясъкът, който е покрай морето, излязоха с твърде много коне и колесници.
5 И като се събраха всички тия царе, дойдоха и заедно разположиха стана си близо при водата Мером, за да се бият с Израиля.
6 Тогава Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях; защото утре, около тоя час, Аз ще ги предам всички избити пред Израиля; и ще прережеш жилите на конете им, и ще изгориш с огън колесниците им.
7 Исус, прочее, и всичките военни люде с него, отидоха внезапно против тях при водата Мером, и ги нападнаха.
8 И Господ ги предаде в ръката на Израиля; и те ги поразиха, и гониха ги до големия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток, и поразяваха ги догдето не оставиха от тях остатък.
9 Исус им стори, според както Господ му заповяда: преряза жилите на конете им, и изгори с огън колесниците им.
10 В същото време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с нож; защото по-напред Асор държеше първенство между всички тия царства.
11 И колкото души имаше в него, убиха с острото на ножа и ги изтребиха като обречени; не остана нищо, което дишаше; и изгори Асор с огън.
12 Исус превзе и всичките градове на ония царе, и всичките им царе хвана и ги уби с острото на ножа; изтреби ги според както бе заповядал Господният слуга Моисей.
13 Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха върху хълмовете си, освен един Асор; него Исус изгори.
14 Всичките користи на тия градове и добитъкът израилтяните плениха за себе си, а всичките човеци убиваха с острото на ножа, догдето ги изтребиха; не оставиха нищо, което дишаше.
15 Както Господ беше заповядал на слугата Си Моисея, така заповяда Моисей на Исуса, така и стори Исус; не престъпи нищо от всичко, което Господ бе заповядал на Моисея.
16 Така Исус превзе цялата оная хълмиста и цялата южна земя, и цялата Гесанска земя, равнината и полето, хълмистата и равна земя на Израиля,
17 от нагорнището Халак, което отива към Сир, до Ваалгад в Ливанската долина под планината Ермон; и хвана всичките им царе, порази ги и ги уби.
18 Дълго време воюваше Исус против всички тия царе.
19 Нямаше град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой.
20 Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им та да излязат против Израиля на бой, за да ги обрече <Исус> на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея.
21 В онова време дойде Исус и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав, и от цялата Юдова хълмиста земя, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им.
22 Не останаха енакими в земята на израилтяните; някои от тях останаха само в Газа, Гет и Азот.
23 Така Исус превзе цялата земя, според всичко що Господ беше казал на Моисея; Исус я даде на Израиля за наследство според както бяха разделени по племената си. И земята утихна от война.
144 (По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -
2 <Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
5 Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя <град>.
2 Защото, ако и да казват: <заклевам се в> живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.
3 Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.
4 Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не знаят пътя Господен, Нито закона {Еврейски: Съдбата.} на своя Бог.
5 Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.
6 Затова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.
7 Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
8 Заран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.
9 Няма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
10 Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.
11 Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.
12 Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не Той <ни заплашва с това>; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;
13 Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.
14 Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.
15 Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,
16 Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.
17 Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, <Които> синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.
18 Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.
19 И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.
20 Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:
21 Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.
22 Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?
23 Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.
24 Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.
25 Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.
26 Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.
27 Както клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с <плод на> измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.
28 Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.
29 Няма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
30 Удивително и ужасно нещо стана в <тая> страна:
31 Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното <следствие> на това?
19 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.
2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на <човека> да напусне жена си по всякаква причина?
4 А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който <ги> е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:
5 "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"
6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
7 Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, <мъжът й> да <й> даде разводно писмо и да я напусне?
8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, <когато> бъде напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
11 А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.
16 И ето един <момък> дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?
17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
18 Казва Му: Кои? Исус рече: <Тия>: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.
20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?
21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
26 А Исус< ги> погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението <на всичко>, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
© 1995-2005 by Bibliata.com