M’Cheyne Bible Reading Plan
4 И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа.
2 Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.
3 И израилтяните извикаха към Господа; защото <Явин> имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години.
4 В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля.
5 И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд,
6 И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, <като каза>: Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;
7 и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?
8 А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.
9 А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис.
10 И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.
11 А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близо до Кадис.
12 И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор.
13 Затова, Сисара свика, от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него.
14 Тогава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него.
15 И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш.
16 И Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа; не остана ни един.
17 А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.
18 И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга.
19 И той й каза: Дай ми, моля, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко та му даде да пие; и <пак> го покри.
20 И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма.
21 Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.
22 И, ето, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.
23 Така в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.
24 И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.
8 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.
2 И <някои> благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
3 А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше.
7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,
8 тъй щото настана голяма радост в оня град.
9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария.
10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.
11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.
24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.
26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим <през> пустинята за Газа.
27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше <поставен> над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;
33 В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
34 И скопецът продума и рече на Филипа: <Кажи ми>, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
17 Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви,
2 Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.
3 О, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.
4 И ти, да! едвам оцеляла ти, Ще престанеш <да владееш> наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.
5 Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.
6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.
7 Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.
8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.
9 Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?
10 Аз, Господ, изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.
11 <Каквато е> яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.
12 Славен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.
13 Господи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.
14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме и ще бъда спасен; Защото с Тебе аз се хваля.
15 Ето, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.
16 Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше <явно> пред Тебе.
17 Не бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.
18 Нека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се ужасяват те, а аз да се не ужася, Докарай върху тях злощастен ден, И сломи ги с двоен пролом.
19 Така ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете <си>, през която влизат Юдовите царе и през която излизат и във всичките ерусалимски порти, и кажи им:
20 Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.
21 Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;
22 нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.
23 Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление.
24 И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,
25 Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и <яздещи> на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно;
26 И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни <жертви>, в дома Господен.
27 Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате <с такъв> през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.
3 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и <от местата> около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много< чудеса> правел.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,
15 и да имат власт да изгонват бесове.
16 <Определи:> Симона, на когото даде името Петър;
17 и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,
18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26 И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27 Обаче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
30 <Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.
31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.
32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?
34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
© 1995-2005 by Bibliata.com