M’Cheyne Bible Reading Plan
6 Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.
7 Рече на людете: Минете та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег.
8 И тъй, след като говори Исус на людете, седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби пред Господа минаха, и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им.
9 И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража следваше зад ковчега, докато <свещениците> свиреха с тръбите като вървяха.
10 А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; тогава извикайте.
11 И тъй, направи да обиколи Господният ковчег около града еднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в стана.
12 И на сутринта Исус стана рано, и свещениците дигнаха Господния ковчег,
13 И седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато <свещениците> свиреха с тръбите като вървяха.
14 И тъй на втория ден обиколиха града еднъж и се върнаха в стана така правеха шест дена.
15 А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти.
16 И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града.
17 И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.
18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.
19 Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове, са посветени Господу; да се внесат в Господното съкровище.
20 И тъй, людете извикаха и <свещениците> свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.
21 И обрекоха на изтребление с острото на ножа всичките в града, мъже и жени, млади и стари, и говеда, овци и осли.
22 Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха съгледали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете от там жената и всичко каквото има, според както й се заклехте.
23 И тъй, като влязоха младежите, шпионите, изведоха Раав, баща й, майка й, братята й и всичко що имаше; изведоха и всичките й роднини, и туриха ги вън от Израилевия стан.
24 И града и всичко в него изгориха с огън; само среброто и златото и медните и железните съдове туриха в съкровището на Господния дом.
25 А блудницата Раав и бащиното й семейство, и всичко що имаше тя, Исус остави живи и тя живее всред Израиля до днес, защото скри пратениците, които Исус проводи да съгледат Ерихон.
26 В онова време Исус се закле, като каза: Проклет пред Господа оня човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със <смъртта на> първородния си <син> ще тури основите му, и със <смъртта на> най-младия си <син> ще постави портите му.
27 Така Господ беше с Исуса; и името му се прочу по цялата земя.
135 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете <Го>, вие слуги Господни,
2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.
3 Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.
4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
5 Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове.
6 Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.
7 Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.
8 <Той е> Който порази египетските първородни И на човек и на животно.
9 Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.
10 <Той е>, Който порази големи народи И изби силни царе.
11 Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -
12 И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.
13 Името Ти, Господи, <пребъдва> до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.
14 Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за <скърбите на> слугите Си.
15 Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.
16 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
17 Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.
18 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
19 Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;
20 Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;
21 Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуия.
136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му <трае> до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му <трае> до века.
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му <трае> до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му <трае> до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му <трае> до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му <трае> до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му <трае> до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му <трае> до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му <трае> до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му <трае> до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му <трае> до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му <трае> до века;
13 Който раздели Червеното море на <две> части, Защото милостта Му <трае> до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му <трае> до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му <трае> до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му <трае> до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му <трае> до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му <трае> до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му <трае> до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му <трае> до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му <трае> до века,
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му <трае> до века,
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му <трае> до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му <трае> до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му <трае> до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му <трае> до века.
66 Така казва Господ: Небето Ми е престол, И земята е Мое подножие; Какъв дом искате да построите за Мене? И какво ще бъде мястото на Моя покой?
2 Защото Моята ръка е направила всичко това, И <по тоя начин> всичко това е станало, казва Господ; Но пак, на този ще погледна, На оня, който е сиромах и съкрушен духом, И който трепери от словото Ми.
3 Който коли вол е както оня, който убива човек, - Който жертвува агне както оня, който пресича врат на куче, - Който принася хлебен принос <както оня, който принася> свинска кръв, - Който кади възпоменателен ливан както оня, който благославя идол. Да! както те са избрали своите пътища, И душата им се наслаждава в гнусотиите им,
4 Така и Аз ще избера мечтанията им, И ще докарам върху тях ония неща, от които те се боят; Защото, когато виках, никой не отговаряше, Когато говорех, те не слушаха; Но вършеха това, което бе зло пред Мене, И избираха онова, което Ми бе неугодно.
5 Вие, които треперите от словото на Господа, Слушайте словото Му, <като казва:> Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име, Са рекли: Господ нека прослави Себе Си, Та да видим вашата радост! Но те ще се посрамят.
6 Шумен глас <се чува> от града, Глас от храма, Глас на Господа, Който въздава на враговете Си.
7 Преди да се замъчи, тя роди; Преди да дойдат болките й, освободи се и роди мъжко.
8 Кой е чул такова нещо? кой е видял такива? Родила ли би се една земя в един ден? Или родил ли би се един народ отведнъж? Но сионската <дъщеря> щом се замъчи роди чадата си.
9 Аз, Който довеждам до раждане, Не бих ли направил да роди? казва Господ; Аз, Който правя да раждат, Затворил ли бих <утробата>? казва твоят Бог.
10 Развеселете се с ерусалимската <дъщеря>, И радвайте се с нея, всички вие, които я обичате; Развеселете се с нея в радостта й, Всички вие, които скърбите за нея;
11 За да сучите и се наситите От съсците на утешенията й. За да се насучите и се насладите От изобилието на славата й.
12 Защото така казва Господ: Ето, ще простирам към нея мир като река, И славата на народите като прелял поток; Тогава ще се насучите, Ще бъдете носени на обятия, И ще бъдете галени на колена.
13 Както един, когото утешава майка му, Така Аз ще ви утеша; И ще се утешите в Ерусалим.
14 Ще видите това, и сърцето ви ще се зарадва, И костите ви ще виреят като зелена трева; И ще се познае, че ръката на Господа е за слугите Му, А гневът Му против враговете Му.
15 Защото, ето, Господ ще дойде с огън, И колесниците Му ще бъдат като вихрушка, За да излее гнева Си с ярост, И изобличението Си с огнени пламъци,
16 Защото с огън и с ножа Си Ще се съди Господ с всяка твар; И убитите от Господа ще бъдат много.
17 Ония, които се освещават и очистват <за да отиват> в градините След една <ашера> в средата, Като ядат свинско месо и гнусотии и мишки, Те всички ще загинат, казва Господ.
18 Защото Аз <зная> делата им и помислите им, И иде <времето>, когато ще събера всичките народи и езици; И те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19 И Аз ще поставя знамение между тях; И ония от тях, които се отърват, ще ги изпратя в народите - В Тарсис, Фул и Луд, които теглят лък, В Тувал и Яван, далечните острови, Които не са чули слуха Ми, Нито са видели славата Ми; И те ще изявяват славата Ми между народите.
20 И ще доведат всичките ви братя От всичките народи за принос Господу, - На коне, на колесници и на носилки, На мъски и на бързи камили, - Към светия Ми хълм, Ерусалим, казва Господ, Както израилтяните донасят принос В чист съд в дома Господен.
21 Па и от тях ще взема За свещеници <и> за левити, казва Господ.
22 Защото, както новото небе И новата земя, които Аз ще направя, Ще пребъдат пред Мене, казва Господ, Така ще пребъде родът ви и името ви.
23 И от новолуние до новолуние, И от събота до събота, Ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, Казва Господ.
24 И като излязат те ще видят труповете на човеците, Които са престъпили против Мене; Защото техният червей няма да умре, Нито ще угасне огънят им; И те ще бъдат гнусни на всяка твар.
14 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;
2 и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;
4 понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.
7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя.
35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
© 1995-2005 by Bibliata.com