M’Cheyne Bible Reading Plan
Исус е отведен пред Пилат
(Мк. 15:1; Лк. 23:1-2; Йн. 18:28-32)
27 Рано на другата сутрин всички главни свещеници и старейшини на народа свикаха съвет, на който решиха да убият Исус. 2 Вързаха го и го отведоха при губернатора Пилат.
Юда се самоубива
(Д.А. 1:18-19)
3 А Юда, който го беше предал, видя, че Исус е осъден и се разкая за стореното. Той върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините 4 и каза: „Извърших грях, като предадох на смърт невинен човек!“
Те отговориха: „Че какво ни е на нас? Ти му мисли.“
5 Тогава Юда захвърли парите в храма, излезе навън и се обеси.
6 Главните свещеници взеха сребърните монети и казаха: „Нашият закон не позволява да сложим тези пари в храмовата кутия за дарения, защото с тях е платена смъртта на човек.“ 7 И решиха да купят с тях едно място, наречено „Грънчарова нива“, за да погребват там чужденците. 8 Ето защо тази нива и до ден днешен е известна като „Кръвна нива“. 9 Така се изпълни пророчеството, казано от Еремия:
„Те взеха тридесетте сребърника — цената, която израелтяните решиха да платят за него — 10 и купиха с тях грънчаровата нива, както Господ ми заповяда.“[a]
Пилат разпитва Исус
(Мк. 15:2-5; Лк. 23:3-5; Йн. 18:33-38)
11 Исус застана пред губернатора Пилат, който го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
12 Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той мълчеше.
13 Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“
14 Но Исус не отговори на нито едно обвинение и Пилат остана много изненадан.
Исус е осъден на смърт
(Мк. 15:6-15; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)
15 Всяка година на празника Пасха управникът освобождаваше по един затворник, когото хората посочваха. 16 По това време в затвора се намираше един известен престъпник на име Варава.[b] 17 Когато тълпата се събра, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, наречен Месията?“ 18 Той знаеше, че хората бяха предали Исус, защото му завиждаха.
19 Докато Пилат седеше в съда, жена му му изпрати съобщение, в което казваше: „Остави този невинен човек на мира. Снощи сънувах сън за него, който много ме разтревожи.“
20 Но главните свещеници и старейшините убедиха тълпите да поискат Варава да бъде освободен, а Исус — убит.
21 Пилат каза: „При мен са Варава и Исус. Кого искате да ви освободя?“
„Варава!“ — отвърнаха хората.
22 Пилат попита: „А какво да правя с Исус, наречен Месията?“
Всички отговориха: „Разпъни го на кръст!“
23 „Защо искате да го убия? — попита Пилат. — Какво престъпление е извършил?“
Хората започнаха да викат още по-силно: „Разпъни го на кръст!“
24 Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“
25 Тълпата отговори: „Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.“
26 Тогава Пилат им освободи Варава и нареди да накажат Исус с бой с камшик, след което го предаде, за да бъде разпънат на кръст.
Войниците на Пилат издевателстват над Исус
(Мк. 15:16-20; Йн. 19:2-3)
27 След това войниците на Пилат отведоха Исус в двореца на губернатора и целият полк се събра около него. 28 Свалиха дрехите му и го наметнаха с алена мантия. 29 После сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка поставиха тръстика. След това коленичиха пред него и подигравателно казваха: „Да живее царят на юдеите!“ 30 Заплюваха го, а след това взеха тръстиката и го заудряха с нея по главата. 31 Когато се поругаха с него, те му свалиха мантията, облякоха го отново в неговите дрехи и го отведоха да бъде разпънат на кръст.
Исус е разпънат на кръст
(Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)
32 По пътя видяха един човек от Киринея на име Симон и го накараха да носи кръста на Исус. 33 Когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“, 34 войниците дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка, но след като го опита, той отказа да го изпие. 35 Приковаха го на един кръст, после си поделиха дрехите му, като хвърлиха жребий,[c] 36 и седнаха там, за да го пазят. 37 Над главата му сложиха надпис с отправеното срещу него обвинение: „това е исус, царят на юдеите.“ 38 Заедно с него бяха разпънати двама разбойника — единият от дясната, а другият от лявата му страна. 39 Хората, които минаваха оттам, го обиждаха, поклащаха глави 40 и казваха: „Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, я спаси себе си сега! Слез от кръста, ако си Божият Син!“
41 Главните свещеници, законоучителите и юдейските старейшини също бяха там и се присмиваха на Исус: 42 „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! Нали е царят на Израел? Нека сега слезе от кръста и ще му повярваме! 43 Като толкова уповаваше на Бога, нека сега Бог го избави, ако наистина му е скъп. Нали сам казваше: «Аз съм Божият Син!»“ 44 Разбойниците, разпънати заедно с него, също го обсипваха с обиди.
Исус умира
(Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)
45 По обяд над цялата страна се спусна мрак, който не се вдигна три часа. 46 Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“,(A) което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“
47 Някои от онези, които стояха там, чуха това и казаха: „Вика Илия.“[d]
48 Един от тях веднага изтича, напои с оцет една гъба и като я набучи на тръстикова пръчка, даде на Исус да пие от нея. 49 Но другите хора казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“
50 Исус извика високо още веднъж и след това издъхна.
51 В този момент завесата в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтърси и скалите се напукаха. 52 Гробовете се отвориха и много от Божиите хора, които бяха умрели, възкръснаха. 53 Те излязоха от гробовете и след като Исус възкръсна, отидоха в святия град и се явиха на много хора.
54 Стотникът и войниците, които пазеха Исус, видяха земетресението и всичко, което стана. Те много се изплашиха и казаха: „Той наистина бе Божий Син!“
55 Много жени стояха там и гледаха отдалеч. Това бяха жените, които бяха следвали Исус от Галилея, за да се грижат за него. 56 Там бяха Мария Магдалина, Мария — майката на Яков и Йосиф, и майката на Зеведеевите синове.
Погребението на Исус
(Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)
57 Същата вечер в Ерусалим дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. 58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. Пилат нареди на войниците да му го дадат. 59 Тогава Йосиф взе тялото, зави го в ново ленено платно 60 и го положи в своята нова, наскоро изсечена в скалата гробница. 61 Мария Магдалина и другата Мария останаха да седят пред гробницата.
Гробницата на Исус се охранява
62 Беше Подготвителен ден. На следващия ден главните свещеници и фарисеите се срещнаха с Пилат 63 и му казаха: „Господарю, спомняме си, че докато беше още жив, този самозванец каза: „След три дни ще възкръсна.“ 64 Дай заповед да пазят гробницата, докато минат три дни, защото учениците му може да дойдат и да откраднат тялото, а след това да кажат на хората: „Той възкръсна от мъртвите.“ Тази последна лъжа ще бъде по-лоша от онова, което говореха за него по-рано.“
65 Пилат им каза: „Вземете няколко войника и идете да пазите гробницата както знаете.“ 66 Те отидоха на гробницата, запечатаха входа и поставиха там стража.
Павел отпътува за Рим
27 След като бе решено да отплаваме за Италия, Павел и няколко други затворника бяха предадени на Юлий, стотник от специалната императорска войска. 2 Качихме се на кораб, който беше от Адрамит и се готвеше да отплава за пристанища по крайбрежието на Азия, и се отправихме на път. С нас беше и Аристарх, македонец от Солун.
3 На другия ден спряхме в Сидон. Юлий се отнесе благосклонно към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. 4 Отплавахме оттам и се движехме по южния бряг на остров Кипър, за да се предпазим от силния насрещен вятър. 5 Прекосихме морето край Киликия и Памфилия и пристигнахме в град Мира, провинция Ликия. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, плаващ за Италия, и ни качи на него.
7 Няколко дни се придвижвахме бавно и много трудно достигнахме Книд. Вятърът ни пречеше да следваме курса си и затова продължихме от южния бряг на остров Крит покрай нос Салмон. 8 Плавайки с усилия покрай брега, стигнахме до местност, наречена Добри пристанища, недалеч от град Ласея.
9 Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди: 10 „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“ 11 Но капитанът и собственикът на кораба успяха да убедят стотника, че няма опасност, и той не послуша Павел. 12 Тъй като пристанището беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши да отплаваме и се надяваха да стигнем до Финикс, критско пристанище с излаз на югозапад и на северозапад, където да прекараме зимата.
Бурята
13 Задуха лек южен вятър и хората на кораба си помислиха: „На това се надявахме, за да постигнем целта си.“ Вдигнаха котва и заплавахме много близо покрай Крит. 14 Не след дълго обаче откъм острова задуха бурен вятър, наречен Евроклидон.[a] 15 Той подхвана кораба и тъй като бе невъзможно да се движим срещу вятъра, оставихме се вълните да ни носят.
16 Минахме покрай подветрената страна на едно островче, наречено Клавда, като едва успяхме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, започнаха да укрепват кораба с въжета. После, опасявайки се да не заседнат в пясъците край Сирт,[b] свиха платната и оставиха вятъра да носи кораба.
18 На другия ден бурята така силно се разрази, че започнаха да изхвърлят товара зад борда, 19 а на третия ден със собствените си ръце изхвърлиха и корабните принадлежности. 20 Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.
21 От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. 22 А сега ви призовавам да не губите кураж, защото никой от вас няма да загине. Само корабът ще бъде унищожен. 23 Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. 24 Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ 25 Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. 26 Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“
27 На четиринадесетата нощ ние все още се носехме из Адриатическо море. Около полунощ моряците усетиха, че наблизо има земя. 28 Те измериха дълбочината и откриха, че е около тридесет и седем метра. След малко пак я измериха и тя беше около двадесет и осем метра. 29 Тъй като се страхуваха, че можем да се разбием в скалите, хвърлиха четири котви от кърмата и се молеха да се развидели. 30 Някои от моряците се опитаха да избягат от кораба и като се престориха, че ще хвърлят друга котва от носа, те спуснаха в морето спасителната лодка. 31 Но Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на борда, вие няма да се спасите.“ 32 Затова войниците прерязаха въжетата на спасителната лодка и тя падна в морето.
33 Точно преди изгрев Павел умоляваше всички да хапнат малко, казвайки: „Минаха вече четиринадесет дни на напрегнато очакване, а вие стоите гладни и нищичко не сте яли. 34 Сега ви умолявам да хапнете нещо. Нуждаете се от това, за да оживеете. И косъм няма да падне от главата ви.“ 35 Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни. 36 Това насърчи хората и те също започнаха да ядат. 37 (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.) 38 След като ядоха колкото искаха, те започнаха да изхвърлят житото в морето, за да олекне корабът.
Потъването на кораба
39 Когато съмна, моряците видяха земя, която им беше непозната. Те съгледаха някакво заливче с пясъчен бряг и решиха да опитат да откарат кораба дотам. 40 Освободиха котвите, като срязаха въжетата, а след това отвързаха и кормилните въжета, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и насочиха кораба към брега. 41 Но той се натъкна на някаква пясъчна преграда и заседна. Носът се заби и не помръдваше, а вълните с всичка сила се блъскаха в кърмата и я разбиха на парчета.
42 Войниците решиха да избият затворниците, за да не би някой от тях да избяга с плуване. 43 Стотникът обаче искаше да спаси Павел и затова им попречи да изпълнят намерението си. Той заповяда на онези, които можеха да плуват, да скочат първи и да плуват към земята. 44 Останалите трябваше да стигнат до брега на дъски или на парчета от кораба. Така всички благополучно се добраха до сушата.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center