M’Cheyne Bible Reading Plan
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-38; Йн. 12:12-19)
21 Като наближиха Ерусалим, Исус и учениците му спряха във Витфагия при Елеонската планина. Исус изпрати напред двама от учениците си 2 с думите: „Идете в селото, което виждате пред вас и там ще намерите една вързана магарица заедно с малкото й магаренце. Отвържете ги и ми ги доведете. 3 Ако някой ви попита защо ги взимате, кажете му: «Господ има нужда от тях и веднага ще ги върне.»“
4 Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророка:
5 „Кажете на Сион[a]:
«Виж! Твоят цар идва при теб,
кротък и възседнал магаре и магаренце —
малкото на магарица.»“(A)
6 Учениците отидоха и направиха това, което им каза Исус. 7 Доведоха магарицата и магаренцето, сложиха връхните си дрехи върху тях и той седна отгоре им. 8 Много хора от тълпата постилаха връхните си дрехи пред него, а други режеха клони от дърветата и ги постилаха на пътя му. 9 Пред него и зад него вървяха тълпи от хора. Всички викаха:
„Осанна на Давидовия Син!
«Благословен да бъде този,
който идва в името на Господа!»(B)
Осанна във висините!“
10 Когато Исус влезе в Ерусалим, в целия град цареше оживление. Хората се питаха: „Кой е този човек?“
11 От тълпите, които го следваха, отговаряха: „Това е Исус, пророкът от град Назарет в Галилея.“
Исус отива в храма
(Мк. 11:15-19; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)
12 Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби 13 и им каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва»(C), а вие го превръщате в «свърталище на разбойници»(D).“
14 Някои от намиращите се в храма слепи и сакати хора се приближиха до Исус и той ги излекува. 15 Когато главните свещеници и законоучителите видяха чудесата, които извърши, и чуха възклицанията на децата в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, те се разгневиха 16 и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези деца?“
Исус им отговори: „Чувам. А вие никога ли не сте чели: «Научил си децата и бебетата да те прославят»(E)?“
17 След това ги остави и отиде във Витания, където пренощува.
Безплодната смокиня
(Мк. 11:12-14,20-24)
18 Рано на другата сутрин, когато се връщаше в града, Исус усети глад. 19 Той видя едно смокиново дърво край пътя и отиде до него, но там нямаше нищо друго освен листа. Тогава Исус му каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И дървото веднага изсъхна.
20 Учениците му видяха това и удивено го попитаха: „Как смокиновото дърво изсъхна толкова бързо?“
21 Исус им отговори: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще можете да направите същото, което аз направих с това дърво, но и ако кажете на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, така и ще стане. 22 Ако вярвате, ще получите всичко, което искате в молитвите си.“
Откъде идва властта на Исус
(Мк. 11:27-33; Лк. 20:1-8)
23 Исус отиде в храма и докато проповядваше там, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при него и му казаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш тези неща? Кой ти я даде?“
24 Исус отвърна: „Аз също ще ви задам един въпрос. Ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша тези неща. 25 Кажете ми: кръщението на Йоан от Бога ли дойде или от хората?“
Главните свещеници и старейшините започнаха да се съветват помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще ни попита: „Защо тогава не му повярвахте?“ 26 Ако кажем: „От хората“, има защо да се страхуваме от народа, понеже той вярва, че Йоан е пророк.“ 27 Затова му отговориха: „Не знаем.“
Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша тези неща.“
Притча за двамата сина
28 „Кажете ми какво мислите за това: Един човек имал двама сина. Отишъл при по-големия и казал: „Сине, иди днес да работиш на лозето ми.“
29 Синът отговорил: „Няма да отида“, но по-късно размислил и отишъл.
30 След това бащата отишъл и казал същото и на другия син. Той отговорил: „Ще отида“, но не удържал на думата си.
31 Кой от двамата сина изпълнил волята на баща си?“
Старейшините отговориха: „Първият син.“
Исус им каза: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ще отидат в Божието царство преди вас, 32 защото Йоан дойде да ви покаже как да живеете праведно, но вие не му повярвахте. А бирниците и блудниците му повярваха! Но дори и след като видяхте това, не размислихте и не му повярвахте.
Бог изпраща своя Син
(Мк. 12:1-12; Лк. 20:9-19)
33 Чуйте още една притча: Един човек имал нива, която засадил с лози. Оградил земята с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на земеделци и отпътувал. 34 Когато дошло времето за гроздобер, собственикът изпратил слугите си при земеделците, за да приберат неговия дял от реколтата. 35 Но земеделците хванали слугите, набили единия, убили другия, а третия пребили с камъни. 36 Тогава стопанинът изпратил други слуги при земеделците, но те се разправили с тях по същия начин. 37 Най-накрая човекът решил да изпрати сина си, като си мислел, че към него земеделците ще проявят уважение. 38 Но когато видели сина, те си казали: „Това е наследникът. Хайде да го убием и да вземем наследството му!“ 39 Сграбчили го, извели го извън лозето и го убили.
40 Когато се върне собственикът на лозето, как ще постъпи с тези земеделци?“
41 Юдейските главни свещеници и старейшини му отговориха: „Сигурно е, че ще убие тези зли хора, а след това ще даде лозето на други земеделци, които ще му дават неговия дял от реколтата, когато я приберат.“
42 Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията:
„Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък.
Господ извърши това
и то е чудесно в нашите очи“?(F)
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще ви се отнеме и ще се даде на народ, който живее по начин, подобаващ за това царство. 44 Който падне върху този камък, ще се разбие, а този, върху когото падне камъкът, ще бъде смазан.“[b]
45 Когато чуха тези притчи, главните свещеници и фарисеите разбраха, че Исус говори за тях 46 и искаха да го арестуват, но се страхуваха от тълпите, защото те вярваха, че той е пророк.
Павел пътува за Ерусалим
21 След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден — остров Родос и оттам — Патара. 2 Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.
3 Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен. 4 Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим. 5 Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме. 6 Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.
7 Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден. 8 На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба. 10 След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав. 11 Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“
12 Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим. 13 Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“
14 Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“
15 След това се приготвихме и поехме към Ерусалим. 16 С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.
Павел посещава Яков
17 Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. 18 На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери. 19 Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение. 20 Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона. 21 Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите. 22 Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл. 23 Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога. 24 Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш. 25 Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“
26 И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.
Павел е арестуван
27 Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азия видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха 28 с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“ 29 (Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)
30 Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха. 31 Докато се опитваха да го убият, хилядникът, началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения. 32 Придружен от войници и стотници, той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“ 34 Някои от тълпата крещяха едно, други — друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите. 35 Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество. 36 Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“
37 Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“
А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки! 38 Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“
39 Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“
40 Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center