M’Cheyne Bible Reading Plan

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мк. 6:14-29; Лк. 9:7-9)

14 По това време Ирод, управителят на Галилея, чу това, което хората говореха за Исус ² и каза на слугите си: „Този човек е Йоан Кръстител. Сигурно е възкръснал от мъртвите и затова може да върши тези чудеса.“

Убийството на Йоан Кръстител

³ Ирод бе заповядал да арестуват Йоан и бе накарал да го оковат във вериги и хвърлят в затвора. Причината за това бе Иродиада — съпругата на брат му Филип. ⁴ Йоан непрекъснато му повтаряше: „Не е редно ти да живееш с нея“, ⁵ затова Ирод искаше да го убие, но се страхуваше от тълпата, защото тя считаше Йоан за пророк.

⁶ На празненството по повод рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада танцуваше за него и гостите му и той бе толкова доволен от нея, ⁷ че обеща с клетва да й даде каквото тя пожелае. ⁸ Майка й я подучи какво да поиска и тя каза на Ирод: „Дай ми главата на Йоан Кръстител на този поднос.“ ⁹ Царят се наскърби, но заради клетвите, които бе дал пред гостите си, заповяда да изпълнят молбата. ¹⁰ Той изпрати хора в затвора да обезглавят Йоан. ¹¹ Те донесоха главата му на поднос и я дадоха на момичето, а то я отнесе на майка си. ¹² Учениците на Йоан дойдоха да приберат тялото му и го погребаха, а после отидоха и съобщиха на Исус.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

¹³ Когато чу какво се е случило с Йоан, Исус седна в една лодка и се отправи към безлюдно място, за да остане сам. Но когато хората разбраха това, излязоха от градовете си и го последваха по суша до мястото, към което се беше отправил. ¹⁴ Когато слезе на брега, Исус видя огромна тълпа от хора, съжали ги и излекува болните им.

¹⁵ Вечерта учениците дойдоха при него и му казаха: „Вече е много късно, а мястото е необитавано. Отпрати хората, за да могат да отидат по селата и да си купят храна.“

¹⁶ Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“

¹⁷ Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“

¹⁸ Той им каза: „Донесете ми ги!“ ¹⁹ След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. ²⁰ Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници. ²¹ Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.

Исус върви по водата

(Мк. 6:45-52; Йн. 6:16-21)

²² Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората. ²³ След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам. ²⁴ По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър. ²⁵ Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата. ²⁶ Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.

²⁷ Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“

²⁸ Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“

²⁹ „Ела!“ — каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него. ³⁰ Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“

³¹ Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“

³² След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна. ³³ Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“

Исус излекува много болни хора

(Мк. 6:53-56)

³⁴ След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет. ³⁵ Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни ³⁶ и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.

Павел и Варнава в Икония

14 В Икония, както навсякъде другаде, Павел и Варнава отидоха в синагогата на юдеите и говориха така убедително, че много юдеи и езичници повярваха. ² А онези юдеи, които не повярваха, насъскаха езичниците и насадиха в тях злоба срещу братята. ³ Но Павел и Варнава останаха там дълго време и смело говореха за Господа, който потвърждаваше посланието за своята благодат, като им даваше силата да извършват знамения и чудеса. ⁴ Жителите на града бяха разделени: едни подкрепяха юдеите, други — апостолите.

⁵ Някои езичници и юдеи, заедно с водачите си, се опитваха да посегнат на Павел и Варнава и да ги убият с камъни. ⁶ Когато апостолите узнаха за това, те побягнаха към околностите на градовете Листра и Дервия в Ликаония, ⁷ където продължиха да проповядват Благата вест.

Павел в Листра и Дервия

⁸ В Листра живееше един парализиран човек. Куц по рождение, той никога не беше ходил. ⁹ Този човек седеше и слушаше думите на Павел. Павел го погледна и като видя вярата му, че Бог може да го излекува, ¹⁰ каза високо: „Изправи се на краката си!“ Човекът скочи и проходи.

¹¹ Като видяха това, което Павел извърши, хората започнаха да говорят високо на своя ликаонски език: „Боговете са слезли при нас в образа на хора!“ ¹² Нарекоха Варнава „Зевс“, а Павел — „Хермес“, тъй като от тях двамата, той говореше през по-голямата част от времето. ¹³ Жрецът на Зевс, чийто храм беше близо до града, дойде до градската порта с венци и волове, с намерение заедно с народа да ги принесе в жертва на апостолите.

¹⁴ Когато Варнава и Павел разбраха за това, разкъсаха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки: ¹⁵ „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях. ¹⁶ В миналото той остави всеки народ да върви по своя път, ¹⁷ макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“ ¹⁸ Но и с тези думи Павел и Варнава едва успяха да убедят тълпите да не им принасят жертви.

¹⁹ По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв. ²⁰ Но когато последователите се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден замина заедно с Варнава за Дервия.

Варнава и Павел се връщат в Антиохия

²¹ В Дервия Павел и Варнава проповядваха Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, ²² където укрепваха душите на последователите, като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания трябва да понесем по пътя си към Божието царство.“ ²³ След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали.

²⁴ Преминавайки през Писидия, те пристигнаха в Памфилия. ²⁵ В Пергия проповядваха посланието, а оттам отидоха в Аталия, ²⁶ откъдето отплаваха обратно за Антиохия — мястото, където вярващите ги бяха поверили на Божията благодат да извършат делото, което сега бяха изпълнили.

²⁷ Пристигайки в Антиохия, Павел и Варнава събраха църквата и съобщиха всичко, което Бог бе извършил чрез тях, и как бе отворил за езичниците вратата към вярата. ²⁸ Там те останаха с последователите дълго време.