M’Cheyne Bible Reading Plan
Притча за сеяча и семената
(Мк. 4:1-9; Лк. 8:4-8)
13 Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. 2 Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. 3 Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. 4 Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. 5 Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. 6 Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. 7 Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. 8 Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. 9 Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите
(Мк. 4:10-12; Лк. 8:9-10)
10 Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“
11 Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено. 12 На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. 13 Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират. 14 Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:
„Непрестанно ще слушате,
но няма да разбирате.
Непрестанно ще гледате,
но няма да проумявате това, което виждате.
15 Сърцата на тези хора са закоравели.
Те са запушили ушите си
и са затворили очите си,
за да не видят с очите си,
нито да чуят с ушите си
и разберат със сърцата си,
и се обърнат към мен, за да ги излекувам.“(A)
16 Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си. 17 Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)
18 И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. 19 Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. 20 Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. 21 Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. 22 Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. 23 Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
Притча за пшеницата и плевелите
24 След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. 25 Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. 26 Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. 27 Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: „Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?“
28 Стопанинът отговорил: „Някой враг е направил това.“
Слугите попитали: „Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?“
29 Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. 30 Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“
Друга притча за Божието царство
(Мк. 4:30-34; Лк. 13:18-21)
31 Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. 32 То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“
33 След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“
34 Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, 35 за да се сбъдне казаното чрез пророка:
„Ще говоря с притчи и ще разкажа неща,
които са били тайна, откакто е сътворен светът.“(B)
Исус обяснява притчата за плевелите
36 Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“
37 Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. 38 Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. 39 Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света,[a] а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.
40 Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. 42 Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. 43 Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!
Притчи за съкровището и перлата
44 Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.
45 Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. 46 Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.
Притча за рибарската мрежа
47 Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби. 48 Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили. 49 Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. 50 Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“
51 Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“
Те отговориха: „Да, разбираме.“
52 След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“
Исус отива в родния си град
(Мк. 6:1-6; Лк. 4:16-30)
53 След като разказа тези притчи, Исус напусна това място 54 и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? 55 Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? 56 И сестрите му — не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ 57 И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ 58 И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.
Служението на Варнава и Савел
13 В църквата в Антиохия имаше няколко пророка и учителя — Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, и Савел. 2 Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“
3 След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха.
Варнава и Савел в Кипър
4 И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите на юдеите, а Йоан им помагаше.
6 Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата. 9 Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима, 10 каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? 11 Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“
В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка. 12 Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.
Павел и Варнава отиват в Антиохия
13 Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия — град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим. 14 От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.
В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата и седнаха там. 15 След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“
16 Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте! 17 Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам. 18 Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях. 19 Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ. 20 Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.
После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.[a] 21 След това поискаха цар и Бог им даде Саул — син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години. 22 След като отстрани Саул, Бог издигна Давид за техен цар и каза за него: „Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.“
23 А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал. 24 Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят в знак, че искат да се покаят. 25 Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: „За кого ме мислите? Аз не съм Месията, но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.“
26 На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение. 27 Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота. 28 И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат той да бъде убит. 29 И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха. 30 Но Бог го възкреси от мъртвите 31 и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.
32 Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни, 33 той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:
„Ти си моят Син.
Днес аз станах твой Баща.“(A)
34 За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:
„Ще ви дам святите и сигурни благословения,
които обещах на Давид.“(B)
35 Така и на друго място той казва:
„Няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.“(C)
36 Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба. 37 Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба. 38-39 Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи. 40 Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:
41 «Чуйте, присмехулници!
Почудете се, а после умрете,
защото по ваше време
ще извърша нещо,
в което няма да повярвате,
дори и ако някой ви го обясни.»“(D)
42 Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща. 43 След събранието много юдеи и прозелити, които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.
44 На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа. 45 Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него. 46 Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците. 47 Защото ето какво ни заповяда Господ:
«Поставих те да бъдеш светлина за останалите народи,
за да покажеш на хората от цял свят пътя към спасението.»“(E)
48 Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.
49 Така Божието слово се разпространи из цялата околност. 50 Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта. 51 Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си[b] против тях и отидоха в Икония. 52 А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center