M’Cheyne Bible Reading Plan

Исус поучава хората

(Лк. 6:20-23)

5 Когато видя тълпите, Исус се качи на един хълм и седна. Учениците му дойдоха при него ² и той започна да говори и да ги поучава:

¹¹ Благословени сте, когато ви оскърбяват, преследват и злословят неоснователно за това, че сте мои последователи. ¹² Радвайте се и се веселете, защото голяма ще бъде наградата ви в небесата. Така преследваха и пророците, живели преди вас.

Вие сте солта и светлината

(Мк. 9:50; Лк. 14:34-35)

¹³ Вие сте солта за земята. Но ако солта изгуби вкуса си, вече няма как да се направи солена и не става за нищо друго, освен да се изхвърли навън и хората да я тъпчат.

¹⁴ Вие сте светлината за света. Град, разположен на хълм, не може да се скрие. ¹⁵ Нито пък палят лампа, за да я сложат под дълбок съд. По-скоро я слагат на поставка и тя дава светлина на всички в къщата. ¹⁶ По същия начин и вашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща в небесата.

Исус и старозаветните писания

¹⁷ Не мислете, че съм дошъл да унищожа закона на Моисей или писанията на пророците. Не съм дошъл да ги унищожа, а да ги изпълня. ¹⁸ Истина ви казвам: докато съществуват земята и небето, нито една точка или запетая няма да изчезне от закона, докато всичко не се сбъдне. ¹⁹ И така, който наруши една от тези най-маловажни заповеди и учи другите да постъпват така, ще бъде считан за най-маловажен в небесното царство. Но който им се подчинява и учи другите на това, ще бъде считан за велик в небесното царство. ²⁰ Защото казвам ви: ако не вършите това, което Бог изисква, по-добре от законоучителите и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

Учението на Исус за гнева

²¹ Чули сте, че на прадедите ни е било казано: „Не убивай!^(A) Всеки, който убие, ще трябва да отговаря в съда.“ ²² Но аз ви казвам, че всеки, който се ядоса на брат си, ще трябва да отговаря в съда. И който обиди брат си,^[b] ще трябва да отговаря пред Синедриона. А който нарече брат си „идиот“, ще трябва да отговаря в огнения пъкъл.

²³ Така че, ако принасяш своя дар при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, ²⁴ остави дара си пред олтара. Първо иди и се помири с брат си, а след това се върни и принеси своя дар.

²⁵ Бързо се сдобрявай с този, който е завел дело против теб, докато си все още с него на път за съда. Иначе той ще те предаде на съдията, а съдията ще те предаде на стражата и ще бъдеш хвърлен в затвора. ²⁶ Истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не платиш и последния кодрант, който дължиш.

Учението на Исус за сексуалния грях

²⁷ Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай!“^{(B) 28} Но аз ви казвам, че всеки, който погледне жена похотливо, вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си. ²⁹ Ако дясното ти око те кара да вършиш грях, извади го и го хвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. ³⁰ И ако дясната ти ръка те кара да вършиш грях, отсечи я и я хвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Учението на Исус за развода

(Мат. 19:9; Мк. 10:11-12; Лк. 16:18)

³¹ Било е казано: „Всеки, който се развежда с жена си, трябва да й даде писмено удостоверение за развод“.^{(C) 32} Но аз ви казвам, че всеки, който се разведе с жена си по причина, различна от тази, че тя му е изневерила, я тласка към прелюбодейство и кара мъжа, който се ожени за тази разведена жена, също да бъде прелюбодеец.

Учението на Исус за клетвите

³³ Чули сте още, че на прадедите ни е било казано: „Не нарушавай клетвата си, а спазвай клетвите, които си дал пред Господа!“^{[c] 34} Но аз ви казвам изобщо да не се кълнете: нито в небето, защото то е Божият престол, ³⁵ нито в земята, защото тя е Божието подножие, нито в Ерусалим, защото той е градът на великия Цар. ³⁶ Не се кълни и в главата си, защото не можеш нито косъм от нея да направиш бял или черен. ³⁷ Когато имате предвид „да“, трябва просто да казвате „да“ и когато имате предвид „не“, просто да казвате „не“. Всичко в повече е от лукавия.

Учението на Исус за отмъщението

(Лк. 6:29-30)

³⁸ Чули сте, че е било казано: „Око за око и зъб за зъб“^(D). ³⁹ Но аз ви казвам: не се съпротивявайте на злия човек. Ако някой ти удари плесница по дясната буза, обърни му и лявата. ⁴⁰ Ако някой иска да те съди, за да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. ⁴¹ Ако някой те застави да вървиш с него една миля,^[d] измини с него две. ⁴² Ако някой те помоли за нещо, дай му го. Не отказвай на този, който иска назаем от теб.

Обичайте враговете си

(Лк. 6:27-28,32-36)

⁴³ Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си^(E) и мрази врага си!“ ⁴⁴ Но аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, ⁴⁵ за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните. ⁴⁶ Защото, ако обичате само онези, които ви обичат, каква награда очаквате да получите? Дори и бирниците правят това, нали? ⁴⁷ И ако поздравявате само братята си, какво повече правите от другите? Дори и езичниците правят това, нали? ⁴⁸ Затова, бъдете съвършени, както вашият небесен Баща е съвършен.

Анания и Сапфира

5 Един човек на име Анания и жена му Сапфира продадоха част от имота си ² и Анания със знанието на жена си задържа част от прихода, а останалото донесе и сложи в краката на апостолите.

³ Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята? ⁴ Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

⁵ Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха. ⁶ Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

⁷ След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило. ⁸ Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“

„Да, за толкова я продадохме“ — отговори тя.

⁹ Тогава Петър й каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“ ¹⁰ В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа й. ¹¹ Тогава цялата църква и тези, които чуха това, много се изплашиха.

Божии знамения

¹² Апостолите извършиха много знамения и чудеса сред хората. Всички се събираха в Соломоновия портал, обединени от общата цел. ¹³ Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. ¹⁴ Все повече хора — и мъже, и жени — вярваха в Господа и бяха прибавяни към редиците на вярващите. ¹⁵ Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните. ¹⁶ В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.

Юдейските водачи се опитват да спрат апостолите

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите), се изпълниха със завист. ¹⁸ Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора. ¹⁹ Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза: ²⁰ „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“ ²¹ Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.

Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите. ²² Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите: ²³ „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“ ²⁴ При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това. ²⁵ Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“ ²⁶ Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

²⁷ Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва: ²⁸ „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“

²⁹ Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората. ³⁰ Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст. ³¹ Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят и Бог да прости греховете им. ³² Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“

³³ Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият. ³⁴ Но тогава един от фарисеите в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън. ³⁵ После каза на съвета: „Израелтяни, внимавайте какво ще правите с тези хора! ³⁶ Помните ли как преди време се появи Тевда, който твърдеше, че е велик? Около него веднага се събраха четиристотин последователи, но когато го убиха, всички се разпръснаха и цялото нещо пропадна. ³⁷ После, по времето на преброяването, се появи галилеецът Юда и увлече доста хора след себе си. Но той също беше убит и всичките му последователи се разпиляха. ³⁸ Затова сега ви казвам — стойте настрана от тези хора и ги оставете на мира, защото ако този замисъл или това дело идва от човек, то ще се провали; ³⁹ но ако идва от Бога, няма да можете да ги унищожите и дори е възможно да се окаже, че се борите против Бога.“

Те послушаха съвета му ⁴⁰ и извикаха апостолите. Заповядаха да ги набият с камшици, след това им забраниха да говорят повече за Исус и ги пуснаха. ⁴¹ Апостолите излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус. ⁴² Всеки ден в храма и от къща на къща те не спираха да поучават и проповядват Благата вест, че Исус е Месията.