M’Cheyne Bible Reading Plan

Планът да убият Исус

(Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)

26 След като изрече всички тези думи, Исус каза на учениците си: ² „Знаете, че след два дни е Пасха и на този ден Човешкият Син ще бъде предаден, за да го разпънат на кръст.“

³ Тогава главните свещеници и юдейските старейшини се събраха в двора на първосвещеника Каяфа ⁴ и се наговориха да хванат Исус чрез измама и да го убият. ⁵ Но си казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не се разбунтува народът.“

Една жена почита Исус

(Мк. 14:3-9; Йн. 12:1-8)

⁶ Исус беше във Витания, в къщата на Симон прокажения, ⁷ когато една жена се приближи до него с алабастров съд, пълен със скъпо миро, и го изля на главата му, докато той се хранеше. ⁸ Учениците видяха това, ядосаха се и говореха помежду си: „Защо беше нужно такова прахосничество? ⁹ Това миро можеше да се продаде за много пари, които да се раздадат на бедните.“

¹⁰ Но Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо тревожите жената? Тя извърши нещо прекрасно за мен. ¹¹ С вас винаги ще има бедни, но аз няма да съм винаги с вас.^{[a] 12} Тя изля това миро върху тялото ми, за да ме приготви за моето погребение. ¹³ Истина ви казвам: където и да се провъзгласява тази Блага вест по целия свят, ще се разказва също и за това, което тя извърши, за да я помнят хората.“

Юда се съгласява да предаде Исус

(Мк. 14:10-11; Лк. 22:3-6)

¹⁴ Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници ¹⁵ и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника ¹⁶ и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус.

Пасхалната вечеря

(Мк. 14:12-21; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)

¹⁷ В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“

¹⁸ Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: «Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците си в твоя дом.»“

¹⁹ Учениците направиха както им каза Исус и приготвиха пасхалното ядене.

²⁰ Вечерта Исус седеше на масата с дванадесетте си ученика. ²¹ Докато се хранеха, той каза: „Истина ви казвам: един от вас ще ме предаде!“

²² Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“

²³ Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен. ²⁴ Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“

²⁵ Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“

Исус отговори: „Сам го каза.“

Господната вечеря

(Мк. 14:22-26; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)

²⁶ Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“

²⁷ След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие, ²⁸ защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им. ²⁹ Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“

³⁰ След това изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.

Исус предсказва отричането на Петър

(Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)

³¹ Исус каза на учениците: „Заради това, което ще ми се случи, тази нощ всички вие ще се разбягате и ще ме изоставите, защото Писанието казва:

³² Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“

³³ Петър каза: „Дори всички останали да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя.“

³⁴ Исус отвърна: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще си се отрекъл от мен.“

³⁵ Но Петър му каза: „Никога няма да се отрека от теб, дори ако трябва да умра заедно с теб.“ Същото заявиха и всички останали ученици.

Исус се моли сам

(Мк. 14:32-42; Лк. 22:39-46)

³⁶ Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и им каза: „Поседете тук, докато отида там да се помоля.“ ³⁷ После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае. ³⁸ Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“

³⁹ След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“ ⁴⁰ След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен? ⁴¹ Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“

⁴² За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“

⁴³ След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали. ⁴⁴ Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.

⁴⁵ След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора. ⁴⁶ Станете! Да вървим. Ето — идва този, който ще ме предаде!“

Исус е арестуван

(Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)

⁴⁷ Докато Исус казваше това, дойде Юда — един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа. ⁴⁸ Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“ ⁴⁹ Юда се приближи до Исус и му каза: „Здравей, Учителю!“ И го целуна.

⁵⁰ Исус отговори: „Приятелю, направи това, за което си дошъл.“

Тогава мъжете се приближиха, сграбчиха Исус и го арестуваха. ⁵¹ Когато се случи това, един от учениците му изтегли ножа си, удари с него слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

⁵² Исус му каза: „Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира. ⁵³ Нима мислиш, че не мога да помоля моя Баща и той незабавно да изпрати повече от дванадесет легиона ангели да ми помогнат? ⁵⁴ Но как тогава ще се изпълни казаното в Писанията, че всичко трябва да стане по този начин?“

⁵⁵ След това Исус каза на тълпите хора: „Идвате да ме хванете с ножове и сопи, сякаш съм престъпник. Всеки ден седях в храма и поучавах, но не ме арестувахте. ⁵⁶ Всичко това обаче става, за да се изпълни писаното от пророците.“ Тогава всички ученици го оставиха и избягаха.

Исус пред юдейските водачи

(Мк. 14:53-65; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)

⁵⁷ Хората, които арестуваха Исус, го отведоха в дома на първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали законоучителите и старейшините. ⁵⁸ Петър следваше Исус на разстояние и влезе след него в двора на първосвещеника, където седна със стражите, за да види какво ще стане.

⁵⁹ Главните свещеници и целият Синедрион се опитваха да намерят лъжесвидетели срещу Исус, за да могат да го убият. ⁶⁰ Много хора дойдоха и дадоха лъжливи показания, но въпреки това съветът не можеше да намери причина да го убие. Накрая дойдоха двама души ⁶¹ и заявиха: „Този човек каза: «Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.»“

⁶² Тогава първосвещеникът се изправи и каза на Исус: „Тези хора свидетелстват срещу теб. Няма ли да кажеш нещо за това, в което те обвиняват?“ ⁶³ Но Исус не отговори.

Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“

⁶⁴ Исус отговори: „Сам го каза. Но казвам ви: отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи от дясната страна на Всемогъщия и да идва на небесните облаци.“

⁶⁵ Тогава първосвещеникът разкъса дрехите си^[b] и каза: „Този човек богохулства! Нима ни са нужни други свидетели? Току-що чухте богохулството. ⁶⁶ Какво отсъждате?“

Юдеите отговориха: „Той е виновен и трябва да умре.“

⁶⁷ И започнаха да го заплюват в лицето, да го бият с юмруци и да му удрят плесници. ⁶⁸ „Покажи ни, че си пророк, ти, който твърдиш, че си Месията! Отгатни кой те удари!“ — казваха те.

Петър се отрича от Исус

(Мк. 14:66-72; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)

⁶⁹ През това време Петър седеше в двора. Една прислужница се приближи до него и каза: „Ти също беше с Исус от Галилея.“

⁷⁰ Но Петър отрече пред всички с думите: „Не зная за какво говориш.“

⁷¹ След това излезе от двора, а на вратата го видя друга прислужница, която каза пред хората там: „Този човек беше с Исус от Назарет.“

⁷² И още веднъж Петър отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“

⁷³ Малко след това няколко души, които стояха там, се приближиха до Петър и му казаха: „Ти наистина си един от онези, които го следваха. Начинът, по който говориш, те издава.“

⁷⁴ Тогава той започна да се проклина и да им се кълне: „Не познавам този човек!“ Точно тогава пропя петел. ⁷⁵ Петър си спомни какво му беше казал Исус: „Преди да пропее петелът, ще си се отрекъл от мен три пъти.“ После излезе навън и горчиво заплака.

Цар Агрипа разпитва Павел

26 Агрипа се обърна към Павел и му каза: „Можеш да говориш в своя защита.“ Тогава Павел вдигна ръка за внимание и започна защитната си реч:

² „Считам се за благословен, царю Агрипа, че днес тъкмо пред теб ще се защитавам срещу всичко, в което ме обвиняват юдеите, ³ особено след като познаваш обичаите на юдеите и техните спорни въпроси. Затова те моля да имаш търпение да ме изслушаш.

⁴ Всички юдеи знаят как съм живял от детските си години в собствената си страна, а също и в Ерусалим. ⁵ Те ме познават отдавна и стига да искат, могат да потвърдят, че живях според най-строгата секта на нашата религия — живях като фарисей. ⁶ Изправен съм сега на съд заради надеждата си в обещанието, дадено от Бога на предците ни — ⁷ обещанието, което нашите дванадесет племена се надяват да получат. За него те ден и нощ ревностно служат на Бога. Заради тази надежда, царю, ме обвиняват юдеите. ⁸ Защо, хора, ви е трудно да повярвате, че Бог може да възкресява мъртвите?

⁹ Самият аз мислех, че трябва да правя всичко възможно против името на Исус от Назарет ¹⁰ и точно това вършех в Ерусалим. Много от Божиите хора хвърлих в затвора, като използвах дадената ми от главните свещеници власт. Когато ги убиваха, аз одобрявах това. ¹¹ Много пъти, влизайки във всички синагоги, аз ги наказвах и се опитвах да ги накарам да богохулстват. Моето настървение срещу тях беше толкова силно, че тръгнах да ги преследвам и в чужди градове.

Павел разказва как е видял Исус

¹² Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск. ¹³ Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми. ¹⁴ Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: „Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си!^[a]“ ¹⁵ Аз попитах: „Кой си ти, Господи?“, а Господ отвърна: „Аз съм Исус, когото ти преследваш. ¹⁶ А сега стани и се изправи на краката си. Явих ти се, за да те направя свой служител и свидетел относно това, което си видял, и това, което ще ти разкрия. ¹⁷ Ще те избавя от собствения ти народ и от езичниците, при които ще те изпратя. ¹⁸ Ти ще им отвориш очите и ще ги обърнеш от тъмнина към светлина, от властта на Сатана — към Бога, за да получат прошка за греховете си и място сред онези, които Бог освети въз основа на вярата им в мен.“

Павел говори за делото си

¹⁹ И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение ²⁰ и започнах да проповядвам най-напред на хората в Дамаск, после на тези в Ерусалим и из цяла Юдея, а също и на езичниците. Казвах им да се покаят и да се обърнат към Бога и с делата си да докажат, че наистина са се покаяли. ²¹ По тази причина ме хванаха юдеите, докато бях в храма, и се опитаха да ме убият. ²² Но Бог ми помогна и продължава да ми помага и до днес, и с неговата помощ аз стоя тук сега, като свидетелствам както пред хората със скромно положение, така и пред високопоставените. Не говоря нищо друго, освен това, което са предрекли пророците и Моисей. ²³ А те са казали, че Месията ще умре и ще бъде първият възкръснал от мъртвите, че ще донесе светлина на юдеите и езичниците.“

Павел се опитва да убеди Агрипа

²⁴ Докато Павел все още говореше в своя защита, Фест каза високо: „Ти си луд, Павле, полудял си от толкова много учене!“

²⁵ „Не, Достопочтени Фесте, не съм луд — отвърна Павел. — Напротив, думите ми са пълни с истина и здрав разум. ²⁶ Царят знае за тези неща и аз мога спокойно да говоря пред него. Сигурен съм, че нищо не е убягнало от вниманието му, защото това стана открито пред всички. ²⁷ Царю Агрипа, вярваш ли в думите на пророците? Зная, че вярваш.“

²⁸ Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“

²⁹ Павел отговори: „Дали лесно или трудно, моля се на Бога не само ти, а и всички, които днес ме слушат, да станат като мен, без, разбира се, тези окови.“

³⁰ Тогава царят, управителят, Верникия и всички седящи с тях станаха ³¹ и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“ ³² И Агрипа каза на Фест: „Можехме да го освободим, ако не беше се отнесъл до императора.“