M’Cheyne Bible Reading Plan
Божият закон е по-важен от човешките правила
(Мк. 7:1-23)
15 След това няколко фарисеи и законоучители от Ерусалим дойдоха при Исус и го попитаха: 2 „Защо твоите ученици нарушават традицията на нашите предци? Защо не си мият ръцете преди ядене?“
3 Исус им отговори: „А защо вие нарушавате Божията заповед заради своята традиция? 4 Защото Бог е казал: „Уважавай баща си и майка си!“(A) и „Който обиди баща си или майка си, трябва да бъде убит!“(B) 5 А вие учите, че човек може да каже на баща си или майка си: „Всичко, което имам, ще принеса в дар на Бога.“ 6 Вие учите този човек да не уважава баща си и така заради своята традиция пренебрегвате Божията заповед. 7 Лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:
8 «Тези хора ме почитат само на думи,
но в сърцата им няма място за мен.
9 Няма никакъв смисъл да ми се покланят,
щом това, което поучават,
са само измислени от хора правила.»“(C)
10 Исус извика хората при себе си и им каза: „Слушайте и разберете какво ви казвам. 11 Човек не се осквернява от това, което влиза в устата му. Осквернява се от онова, което излиза от нея.“
12 Тогава учениците дойдоха при Исус и попитаха: „Знаеш ли, че фарисеите са обидени от това, което каза?“
13 Исус отговори: „Всяко растение, което не е посадено от моя Баща в небесата, ще бъде изкоренено. 14 Оставете ги. Те са слепци, които водят други слепци. А ако един слепец води друг, тогава и двамата ще паднат в ямата.“
15 Петър му каза: „Обясни ни това, което по-рано каза на хората.“
16 Исус отговори: „Нима и вие все още не разбирате? 17 Не знаете ли, че храната, която влиза в устата, отива в стомаха и след това се изхвърля от тялото? 18 А лошите думи, които изрича устата, идват от сърцето. Те са, които оскверняват човека. 19 Зли помисли, убийства, прелюбодейства, сексуални грехове, кражби, лъжи и хули — всички тези злини идват от сърцето. 20 Те оскверняват човека, а не това, че не си мие ръцете преди ядене.“
Исус помага на една езичница
(Мк. 7:24-30)
21 Исус напусна това място и отиде в областта на Тир и Сидон. 22 Една ханаанка от този край дойде при него и извика: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Демон се е вселил в дъщеря ми и тя ужасно страда!“
23 Но Исус не й отговори. Учениците му дойдоха и го замолиха: „Отпрати жената, защото върви след нас и вика.“
24 Исус отвърна: „Бог ме изпрати само при изгубените овце от народа на Израел.“
25 Тогава жената отиде при Исус, падна в краката му и каза: „Господи, помогни ми!“
26 Исус й отговори: „Не е правилно да се вземе хляба на децата и да се даде на кучетата.“
27 Жената каза: „Вярно е, Господи, но даже и кучетата ядат трохите, които падат от масата на господарите им.“
28 Тогава Исус й отговори: „Ти си жена с голяма вяра! Ще направя това, което искаш.“ И в същия миг дъщеря й оздравя.
Исус излекува много хора
29 После Исус напусна това място и отиде на брега на Галилейското езеро. Изкачи се на хълма и седна там. 30 Огромни тълпи започнаха да се стичат при него. Хората водеха със себе си куци, слепи, сакати, глухонеми и много други болни. Сложиха ги при нозете на Исус и той ги излекува. 31 И народът бе удивен, виждайки как глухонемите проговарят, сакатите оздравяват, куците прохождат и слепите проглеждат. Всички прославяха Бога на Израел.
Исус нахранва повече от 4000 души
(Мк. 8:1-10)
32 Исус извика учениците си и им каза: „Жал ми е за тези хора, защото са с мен вече трети ден и сега нямат нищо за ядене. Не искам да ги отпратя гладни, за да не припаднат по пътя към къщи.“
33 Учениците го попитаха: „Откъде да намерим достатъчно хляб в това необитавано място, за да нахраним толкова много хора?“
34 Исус ги попита: „Колко хляба имате?“
Те отговориха: „Седем, и няколко рибки.“
35 Исус нареди на хората да насядат на земята. 36 Взе седемте хляба и рибата и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. 37 След като всички ядоха до насита, учениците му напълниха седем кошници с храната, която беше останала. 38 Тези, които ядоха, бяха четири хиляди души, без да се броят жените и децата. 39 След като хората се разотидоха, Исус се качи в една лодка и се отправи към Магаданската област.
Събранието в Ерусалим
15 Но в Антиохия пристигнаха хора от Юдея, които започнаха да учат братята измежду езичниците: „Не можете да се спасите, ако не сте обрязани според закона на Моисей.“ 2 Павел и Варнава им възразиха и помежду им се завърза ожесточен спор. Затова братята решиха да пратят в Ерусалим Павел, Варнава и още няколко души измежду тях, за да се посъветват там по този въпрос с апостолите и презвитерите.
3 Изпратени от църквата, те тръгнаха на път, минавайки през провинциите Финикия и Самария, където разказваха подробно как езичниците са се обърнали към Бога. Тези новини носеха голяма радост на всички вярващи. 4 При пристигането си в Ерусалим те бяха посрещнати от апостолите, презвитерите и цялата църква и им съобщиха всичко, което Бог беше извършил чрез тях. 5 Но някои от повярвалите бяха фарисеи. Те се изправиха и казаха: „Вярващите езичници трябва да бъдат обрязани и да им се заповяда да спазват закона на Моисей.“
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да обсъдят този въпрос. 7 След продължително разискване Петър стана и им каза: „Братя, знаете, че още от първите дни измежду всички вас Бог избра мен, за да чуят езичниците от моята уста Благата вест и да повярват. 8 Бог, който познава всяко сърце, показа, че приема тези хора, като им даде Святия Дух също както на нас. 9 Той не направи разлика между нас и тях и очисти сърцата им чрез вярата. 10 Защо сега изпитвате Бога, като поставяте на врата на последователите хомот, който нито предците ни, нито ние имахме сили да носим? 11 Но ние вярваме, че чрез благодатта на Господ Исус и ние, и те ще бъдат спасени.“
12 Тогава всички утихнаха и заслушаха разказа на Павел и Варнава за знаменията и чудесата, които Бог бе извършил чрез тях сред езичниците. 13 Когато свършиха, Яков заговори: „Чуйте ме, братя! 14 Симон описа как най-напред Бог показа милостта си, като прие езичниците и ги направи свой народ. 15 Думите на пророците потвърждават това, тъй като е писано:
16 „След това ще се завърна и ще възстановя
Давидовия срутен дом;
ще го издигна от развалините
и ще го възстановя,
17 така че останалата част от
човечеството — всички езичници,
които също ми принадлежат,
да търсят Господа.
Така казва Господ,
който прави всички тези неща,“(A)
18 „известни от векове.“[a]
19 Затова мисля, че не трябва да обременяваме езичниците, които се обръщат към Бога. 20 Вместо това трябва да им напишем писмо, в което да им кажем да се въздържат от осквернена от жертвоприношения на идоли храна, от сексуални грехове, от месо от удушено животно и от кръв. 21 Защото от памтивека във всеки град винаги е имало хора, които проповядват закона на Моисей, а думите му се четат в синагогите всяка събота.“
Писмо до вярващите езичници
22 Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква решиха да изберат няколко души сред тях, за да ги изпратят в Антиохия с Павел и Варнава. Избраха Юда, наречен Варсава, и Сила — мъже, ползващи се с уважение сред братята. 23 По тях изпратиха следното писмо:
„Апостолите и презвитерите, ваши братя, поздравяват братята измежду езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Тъй като чухме, че някои от нас без наше знание са ви посетили, смутили са ви с думите си и са объркали умовете ви, 25 всички ние единодушно решихме да изберем няколко души и да ги пратим при вас заедно с обичните ни Варнава и Павел, 26 които посветиха живота си в служба на нашия Господ Исус Христос. 27 С тях изпращаме още Юда и Сила, които лично ще потвърдят това, което ви пишем. 28 Святият Дух, както и ние, счита за правилно да не ви обременяваме с друго, освен със следните необходими неща:
29 Въздържайте се от месо, принесено в жертва на идоли,
от кръв, от месо на удушени
животни и от сексуални грехове.
Добре ще сторите, ако се пазите от тези неща.
Сбогом.“
30 И така, изпратиха ги и Варнава, Павел, Юда и Сила пристигнаха в Антиохия, където събраха вярващите и предадоха писмото. 31 Щом го прочетоха, вярващите от Антиохия се зарадваха и бяха насърчени от написаното. 32 Юда и Сила, които бяха и пророци, дълго говориха на братята, като ги насърчаваха и им даваха сила. 33 След като прекараха известно време там, Юда и Сила, с благословението за мир от братята, се върнаха при онези, които ги бяха изпратили. 34 [b]
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, където заедно с много други поучаваха и възвестяваха словото на Господа.
Павел и Варнава се разделят
36 След няколко дни Павел каза на Варнава: „Нека пак да посетим всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим какво правят братята там.“
37 Варнава искаше да вземат със себе си Йоан, наречен Марк, 38 но Павел настояваше да не вземат със себе си този, който ги бе изоставил в Памфилия и не продължи с тях делото, за което бяха изпратени. 39 Между Павел и Варнава избухна остър спор и накрая те се разделиха. Варнава взе Марк и отплава за Кипър.
40 Павел избра Сила и след като братята го предадоха на благодатта на Господа, се отправи на път. 41 Той обикаляше Сирия и Киликия и укрепваше църквите.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center