Chronological
Исус с Моисей и Илия
(Мк. 9:2-13; Лк. 9:28-36)
17 Шест дни по-късно Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги отведе на един висок хълм, където бяха съвсем сами. 2 Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели. 3 Внезапно там се появиха Моисей и Илия и започнаха да разговарят с него. 4 Петър каза на Исус: „Господи, хубаво е, че сме тук. Ако искаш, ще вдигна три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
5 Докато Петър говореше, сияен облак се спусна над тях и от него се разнесе глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
6 Като чуха това, учениците така се изплашиха, че паднаха по очи. 7 Но Исус се доближи до тях, докосна ги и им каза: „Станете! Не се страхувайте!“ 8 Те вдигнаха поглед и не видяха никого освен Исус.
9 Когато слизаха от хълма, Исус им нареди: „Не казвайте на никого за това, което видяхте, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.“
10 Учениците го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия?“[a]
11 Исус отговори: „Илия идва и той ще внесе отново ред във всичко. 12 Но казвам ви: Илия вече дойде, ала хората не го познаха и се отнесоха с него така, както им бе угодно. По същия начин ще накарат да страда и Човешкия Син.“
13 Тогава учениците разбраха, че Исус им говори за Йоан Кръстител.
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мк. 9:14-29; Лк. 9:37-43а)
14 Когато Исус и учениците му се върнаха при хората, към него се приближи един човек и падна на колене, 15 казвайки: „Господи, смили се над сина ми! Той има епилепсия и ужасно страда. Често пада в огъня или във водата. 16 Водих го при учениците ти, но те не можаха да го излекуват.“
17 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето тук при мен!“ 18 Исус заповяда на демона да излезе и той напусна тялото на момчето. В същия миг то оздравя.
19 Когато Исус остана сам, учениците му се приближиха към него и го попитаха: „Защо не успяхме да прогоним демона от момчето?“
20 Исус отговори: „Защото вярата ви е малка! Истина ви казвам: ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: „Премести се оттук там!“ и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“ 21 [b]
Исус говори за своята смърт
(Мк. 9:30-32; Лк. 9:43б-45)
22 По-късно учениците се събраха в Галилея и Исус им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден на хора, 23 които ще го убият, но на третия ден той ще възкръсне.“ Учениците му много се наскърбиха.
Учението на Исус за плащането на данъци
24 Когато Исус и учениците му отидоха в Капернаум, към Петър се приближиха тези, които събираха данъка от две драхми[c] и попитаха: „Вашият учител не плаща ли двете драхми?“
25 „Плаща“ — отговори Петър и влезе в къщата. Още преди той да си отвори устата, Исус му каза: „Как мислиш, Симоне, от кого царете по света събират данъци и такси? От своите деца или от децата на другите хора?“
26 Петър отговори: „От децата на другите хора.“
Тогава Исус му каза: „Значи децата на царя не трябва да плащат данъци. 27 Но за да не разгневим тези бирници, иди на езерото, хвърли въдицата и отвори устата на първата риба, която уловиш. В нея ще намериш един статир. Вземи го и им го дай, за да платиш таксата за себе си и за мен.“
9 И Исус им каза: „Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство да идва със сила.“
Исус с Моисей и Илия
(Мат. 17:1-13; Лк. 9:28-36)
2 Шест дни по-късно Исус взе със себе си Петър, Яков и Йоан. Те се качиха на един висок хълм, където бяха сами. Там пред очите им Исус се преобрази. 3 Дрехите му станаха ослепително бели, по-бели, отколкото земен човек би могъл да ги избели. 4 Тогава се появиха двама души — Илия и Моисей — които започнаха да разговарят с Исус.
5 Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“ 6 Петър не знаеше какво да каже, тъй като той, както и останалите двама ученика бяха много изплашени.
7 Тогава над тях се спусна облак и ги обгърна в сянката си, а от облака се чу глас: „Това е моят възлюбен Син. Него слушайте!“
8 Петър, Яков и Йоан се огледаха наоколо, но не видяха никой друг освен Исус.
9 Като слизаха от хълма, Исус заповяда на учениците си да не разказват на никого за това, което са видели, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.
10 Те запазиха това събитие в тайна, но помежду си обсъждаха смисъла на думите „да възкръсне от мъртвите“ 11 и го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия[a]?“
12 Исус им отговори: „Прави са, като казват, че първо ще дойде Илия, за да възстанови всичко, но защо е писано, че Човешкият Син трябва много да страда и че ще се отнасят към него с презрение? 13 Но казвам ви: Илия вече дойде и с него се отнесоха така, както им бе угодно — точно както Писанията казваха, че ще се случи.“
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мат. 17:14-20; Лк. 9:37-43а)
14 Те се върнаха при останалите ученици и ги намериха заобиколени от огромна тълпа. Законоучителите спореха с тях. 15 Като видяха Исус, хората се удивиха и се втурнаха да го поздравят.
16 Той ги попита: „За какво спорите със законоучителите?“
17 Един човек от тълпата му отговори: „Учителю, доведох сина си при теб, защото в него се е вселил зъл дух и не му позволява да говори. 18 Всеки път, когато го завладее, духът го тръшва на земята, от устата на сина ми започва да излиза пяна, той скърца със зъби и се вцепенява. Помолих учениците ти да прогонят духа, но те не успяха.“
19 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето при мен!“
20 Доведоха го и щом видя Исус, злият дух разтресе момчето, то падна на земята и започна да се търкаля наоколо, като от устата му излизаше пяна.
21 Исус попита баща му: „Откога има такива пристъпи?“
„От дете“ — отговори той. — 22 „Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го погуби. Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни!“
23 Исус отвърна: „«Ако можеш» ли каза? За онзи, който вярва, всичко е възможно.“
24 Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“
25 Като видя, че край тях започнаха да се събират много хора, Исус се обърна към злия дух и му каза: „Душе, пречещ на това момче да чува и говори, заповядвам ти да излезеш от момчето и никога вече да не влизаш в него!“
26 Злият дух изкрещя, сгърчи силно момчето и излезе от него. То лежеше като мъртво и много от хората си помислиха, че е умряло. 27 Тогава Исус го хвана за ръка, помогна му да се изправи и то стана.
28 После, когато влезе в къщата и остана насаме с учениците си, те го попитаха: „Защо ние не можахме да прогоним духа?“
29 Исус им отговори: „Този вид може да бъде прогонен само чрез молитва.[b]“
Исус говори за своята смърт
(Мат. 17:22-23; Лк. 9:43б-45)
30 После напуснаха това място и тръгнаха през Галилея. Исус не искаше никой да знае къде са, 31 за да може да бъде сам с учениците си и да ги учи. Той им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора, които ще го убият, но три дни след това ще възкръсне.“ 32 Те не разбраха думите му, но не смееха да го попитат какво означават.
Най-великият в небесното царство
(Мат. 18:1-5; Лк. 9:46-48)
33 Когато стигнаха в Капернаум и влязоха в една къща, Исус попита учениците: „За какво спорехте по пътя?“ 34 Но те мълчаха, защото спорът помежду им беше за това кой от тях е най-велик.
35 Исус седна, извика дванадесетте при себе си и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ 36 И като взе едно детенце, изправи го пред тях, прегърна го и им каза: 37 „Който приеме едно от тези дечица в мое име, приема мен; а който приеме мен, приема също и Онзи, който ме е изпратил.“
Който не е против нас, е с нас
(Лк. 9:49-50)
38 Тогава Йоан му каза: „Учителю, видяхме един човек, който използваше името ти, за да прогонва демони от хората, но понеже не е един от нас, ние му забранихме.“
39 Но Исус каза: „Не го спирайте. Всеки, който в мое име извършва чудеса, няма да може скоро след това да говори зле за мен. 40 Който не е против нас, е с нас. 41 Истина ви казвам: който ви подаде чаша вода заради това, че принадлежите на Христос, със сигурност ще бъде възнаграден.“
Исус предупреждава за изкушенията
(Мат. 18:6-9; Лк. 17:1-2)
42 „Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да го хвърлят в морето с воденичен камък на шията. 43 Ако ръката ти те изкушава да извършиш грях — отсечи я. По-добре да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце, но да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън. 44 [c] 45 Ако кракът ти те изкушава да извършиш грях — отсечи го. По-добре да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака, но да те хвърлят в пъкъла. 46 [d] 47 Ако окото ти те изкушава да извършиш грях — извади го. По-добре да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, но да те хвърлят в пъкъла, 48 където червеите, които разяждат хората, не умират, а огънят не угасва. 49 Защото всеки ще се осоли с огън.[e]
50 Солта е хубаво нещо, но ако стане безсолна, няма как да се направи отново солена. Затова трябва да имате сол в себе си и да живеете в разбирателство помежду си.“
Исус с Моисей и Илия
(Мат. 17:1-8; Мк. 9:2-8)
28 Около осем дни след като каза това, Исус взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на хълма да се моли. 29 Докато се молеше, изразът на лицето му започна да се променя, а дрехите му станаха ослепително бели. 30 Внезапно двама мъже започнаха да разговарят с него. Това бяха Моисей и Илия, 31 които се появиха в слава. Те говореха на Исус за смъртта му в Ерусалим, през която той предстоеше да премине. 32 Петър и другите спяха, а когато се събудиха, видяха славата на Исус и двамата мъже, които стояха до него. 33 А когато Моисей и Илия се отдалечаваха от Исус, Петър, без да съзнава какво говори, му каза: „Господарю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
34 Докато изричаше това, над тях се спусна облак, който ги обгърна. Учениците се изплашиха, когато навлязоха в него. 35 От облака се чу глас, който каза: „Това е моят Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
36 Когато гласът заглъхна, Исус беше отново сам. Петър, Яков и Йоан запазиха мълчание за известно време и не разказаха на никого за това, което бяха видели.
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мат. 17:14-18; Мк. 9:14-27)
37 На другия ден, когато слязоха от хълма, огромна тълпа посрещна Исус. 38 Изведнъж от тълпата се разнесе мъжки вик: „Моля те, Учителю, ела и виж сина ми! Той е единственото ми дете. 39 Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил. 40 Аз молих твоите ученици да го прогонят, но те не успяха.“
41 Тогава Исус отговори: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас и да ви търпя?“ И заповяда на човека: „Доведи сина си тук!“
42 Докато момчето се приближаваше, демонът го повали на земята и го накара да се гърчи. Но Исус смъмри злия дух, излекува момчето и го върна на баща му. 43 Всички бяха смаяни от Божието величие.
Исус говори за своята смърт
(Мат. 17:22-23; Мк. 9:30-32)
Докато хората все още се чудеха на това, което Исус направи, той се обърна към учениците си и им каза: 44 „Чуйте внимателно това, което сега ще ви кажа: Човешкият Син скоро ще бъде предаден в ръцете на хората.“ 45 Но те не разбраха думите му, тъй като смисълът им беше скрит за тях, за да не могат да го проумеят, а се страхуваха да попитат Исус за това, което каза.
Най-великият в небесното царство
(Мат. 18:1-5; Мк. 9:33-37)
46 Учениците на Исус започнаха да спорят за това кой е най-великият сред тях. 47 Но Исус, знаейки мислите им, взе едно детенце и го изправи до себе си. 48 Тогава им каза: „Който приеме това детенце в мое име, приема мен. А който приеме мен, приема Онзи, който ме е изпратил. Най-смиреният сред вас е най-велик.“
Който не е против вас, е с вас
(Мк. 9:38-40)
49 Йоан отговори: „Господарю, видяхме един човек, който използваше твоето име, за да прогонва демони от хората. Опитахме се да го спрем, защото не е един от нас.“
50 А Исус му каза: „Не го спирайте. Който не е против вас, е с вас.“
Град в Самария
51 Наближаваше денят, когато Исус щеше да се възнесе на небето. Той твърдо реши да тръгне към Ерусалим 52 и изпрати напред вестители, които отидоха в едно село в Самария, за да подготвят всичко за пристигането му. 53 Но хората там не искаха да го приемат, защото се беше запътил към Ерусалим. 54 Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан казаха: „Господи, да заповядаме ли да се изсипе огън от небето и да ги унижощи?“[a]
55 Но Исус се обърна и ги смъмри.[b] 56 И те се отправиха към друго село.
По стъпките на Исус
(Мат. 8:19-22)
57 Докато вървяха по пътя, някой каза на Исус: „Ще те последвам, където и да отидеш.“
58 Исус отвърна: „Лисиците си имат леговища, небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си.“
59 На друг човек той каза: „Последвай ме.“
А човекът отговори: „Господи, нека първо отида да погреба баща си.“
60 Но Исус му отвърна: „Остави мъртвите сами да погребват мъртъвците си. Ти тръгни и възвестявай Божието царство.“
61 Друг човек каза: „Аз ще те последвам, Господи, но нека първо се сбогувам със семейството си.“
62 А Исус отвърна: „Човек, който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center