Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Chronological

Read the Bible in the chronological order in which its stories and events occurred.
Duration: 365 days
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)
Version
Матей 14

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мк. 6:14-29; Лк. 9:7-9)

14 По това време Ирод, управителят на Галилея, чу това, което хората говореха за Исус и каза на слугите си: „Този човек е Йоан Кръстител. Сигурно е възкръснал от мъртвите и затова може да върши тези чудеса.“

Убийството на Йоан Кръстител

Ирод бе заповядал да арестуват Йоан и бе накарал да го оковат във вериги и хвърлят в затвора. Причината за това бе Иродиада — съпругата на брат му Филип. Йоан непрекъснато му повтаряше: „Не е редно ти да живееш с нея“, затова Ирод искаше да го убие, но се страхуваше от тълпата, защото тя считаше Йоан за пророк.

На празненството по повод рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада танцуваше за него и гостите му и той бе толкова доволен от нея, че обеща с клетва да й даде каквото тя пожелае. Майка й я подучи какво да поиска и тя каза на Ирод: „Дай ми главата на Йоан Кръстител на този поднос.“ Царят се наскърби, но заради клетвите, които бе дал пред гостите си, заповяда да изпълнят молбата. 10 Той изпрати хора в затвора да обезглавят Йоан. 11 Те донесоха главата му на поднос и я дадоха на момичето, а то я отнесе на майка си. 12 Учениците на Йоан дойдоха да приберат тялото му и го погребаха, а после отидоха и съобщиха на Исус.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

13 Когато чу какво се е случило с Йоан, Исус седна в една лодка и се отправи към безлюдно място, за да остане сам. Но когато хората разбраха това, излязоха от градовете си и го последваха по суша до мястото, към което се беше отправил. 14 Когато слезе на брега, Исус видя огромна тълпа от хора, съжали ги и излекува болните им.

15 Вечерта учениците дойдоха при него и му казаха: „Вече е много късно, а мястото е необитавано. Отпрати хората, за да могат да отидат по селата и да си купят храна.“

16 Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“

17 Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“

18 Той им каза: „Донесете ми ги!“ 19 След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. 20 Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници. 21 Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.

Исус върви по водата

(Мк. 6:45-52; Йн. 6:16-21)

22 Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората. 23 След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам. 24 По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър. 25 Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата. 26 Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.

27 Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“

28 Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“

29 „Ела!“ — каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него. 30 Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“

31 Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“

32 След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна. 33 Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“

Исус излекува много болни хора

(Мк. 6:53-56)

34 След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет. 35 Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни 36 и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.

Марк 6

Исус отива в родния си град

(Мат. 13:53-58; Лк. 4:16-30)

Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? — казваха те. — Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? Нима той не е дърводелецът — синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.

Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях. Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мат. 10:1,5-15; Лк. 9:1-6)

След това отиде да проповядва из околните села. Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга — нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. 10 Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. 11 Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си.[a] Това ще им бъде като предупреждение.“

12 Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. 13 Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мат. 14:1-12; Лк. 9:7-9)

14 Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ 15 Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“

16 Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“

Убийството на Йоан Кръстител

17 Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. 18 Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ 19 Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.

21 Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея. 22 На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ 23 И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“

24 Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“

„Поискай главата на Йоан Кръстител“ — отговори майка й.

25 Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“

26 Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже 27 и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, 28 после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. 29 Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

30 Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. 31 Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“

32 Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. 33 Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. 34 Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.

35 Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. 36 Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“

37 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“

38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“

Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“

39 Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. 40 И те насядаха на групи от петдесет и сто души. 41 Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. 42 Всички ядоха и се нахраниха, 43 а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. 44 Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.

Исус върви по водата

(Мат. 14:22-33; Йн. 6:16-21)

45 След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. 46 След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.

47 С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. 48 Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. 49 Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. 50 Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ 51 После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, 52 защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.

Исус излекува много болни хора

(Мат. 14:34-36)

53 Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. 54 Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. 55 Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. 56 Където и да отидеше — в села, градове или стопанства — навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.

Лука 9:1-17

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мат. 10:5-15; Мк. 6:7-13)

Исус събра дванадесетте апостола и им даде сила и власт да прогонват демони и да лекуват болести. След това ги изпрати да провъзгласяват Божието царство и да лекуват болните, като им каза: „Не взимайте нищо за из път — нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари. Излезте само с дрехата, която е на гърба ви. Когато влезете в нечия къща, останете там дотогава, докато дойде време да си тръгвате. А ако хората не ви посрещнат с „добре дошли“, напуснете града, като изтърсите праха от краката си[a] като знак на предупреждение към тях.“

Апостолите тръгнаха от село на село, като навсякъде съобщаваха Благата вест и лекуваха хората.

Ирод е объркан

(Мат. 14:1-12; Мк. 6:14-29)

Губернаторът Ирод чу за всичко, което ставаше, и беше объркан, тъй като едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите, други твърдяха, че се е появил Илия, трети пък говореха, че е възкръснал някой древен пророк. Ирод каза: „Аз лично заповядах да обезглавят Йоан. Кой е тогава човекът, за когото чувам такива неща?“ И той търсеше възможност да го види.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Йн. 6:1-14)

10 След като се върнаха, апостолите разказаха на Исус за всичко, което са извършили. После заедно с него отидоха в град Витсаида, където можеха да бъдат сами. 11 Но хората научиха за това и го последваха. Исус ги посрещаше с радост, говореше им за Божието царство и лекуваше онези, които бяха болни.

12 Към залез слънце дванадесетте апостола дойдоха при него и му казаха: „Пусни хората да се разотидат, за да си намерят подслон и храна в околните села и стопанства, защото това място е необитавано.“

13 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

А те отвърнаха: „Имаме само пет хляба и две риби. Ще трябва да отидем и купим храна за всички тези хора.“ 14 (Там имаше около пет хиляди мъже.)

Исус каза на учениците си: „Накарайте хората да седнат на групи, всяка от около петдесет души.“

15 Те направиха както им бе наредено. Всички хора насядаха. 16 Тогава Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това раздели храната, даде я на апостолите и им каза да я раздадат на хората. 17 Всички ядоха до насита, а с това, което остана, напълниха дванадесет кошници.

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)

Copyright © 2004 by World Bible Translation Center