Chronological
Божият закон е по-важен от човешките правила
(Мк. 7:1-23)
15 След това няколко фарисеи и законоучители от Ерусалим дойдоха при Исус и го попитаха: 2 „Защо твоите ученици нарушават традицията на нашите предци? Защо не си мият ръцете преди ядене?“
3 Исус им отговори: „А защо вие нарушавате Божията заповед заради своята традиция? 4 Защото Бог е казал: „Уважавай баща си и майка си!“(A) и „Който обиди баща си или майка си, трябва да бъде убит!“(B) 5 А вие учите, че човек може да каже на баща си или майка си: „Всичко, което имам, ще принеса в дар на Бога.“ 6 Вие учите този човек да не уважава баща си и така заради своята традиция пренебрегвате Божията заповед. 7 Лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:
8 «Тези хора ме почитат само на думи,
но в сърцата им няма място за мен.
9 Няма никакъв смисъл да ми се покланят,
щом това, което поучават,
са само измислени от хора правила.»“(C)
10 Исус извика хората при себе си и им каза: „Слушайте и разберете какво ви казвам. 11 Човек не се осквернява от това, което влиза в устата му. Осквернява се от онова, което излиза от нея.“
12 Тогава учениците дойдоха при Исус и попитаха: „Знаеш ли, че фарисеите са обидени от това, което каза?“
13 Исус отговори: „Всяко растение, което не е посадено от моя Баща в небесата, ще бъде изкоренено. 14 Оставете ги. Те са слепци, които водят други слепци. А ако един слепец води друг, тогава и двамата ще паднат в ямата.“
15 Петър му каза: „Обясни ни това, което по-рано каза на хората.“
16 Исус отговори: „Нима и вие все още не разбирате? 17 Не знаете ли, че храната, която влиза в устата, отива в стомаха и след това се изхвърля от тялото? 18 А лошите думи, които изрича устата, идват от сърцето. Те са, които оскверняват човека. 19 Зли помисли, убийства, прелюбодейства, сексуални грехове, кражби, лъжи и хули — всички тези злини идват от сърцето. 20 Те оскверняват човека, а не това, че не си мие ръцете преди ядене.“
Исус помага на една езичница
(Мк. 7:24-30)
21 Исус напусна това място и отиде в областта на Тир и Сидон. 22 Една ханаанка от този край дойде при него и извика: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Демон се е вселил в дъщеря ми и тя ужасно страда!“
23 Но Исус не й отговори. Учениците му дойдоха и го замолиха: „Отпрати жената, защото върви след нас и вика.“
24 Исус отвърна: „Бог ме изпрати само при изгубените овце от народа на Израел.“
25 Тогава жената отиде при Исус, падна в краката му и каза: „Господи, помогни ми!“
26 Исус й отговори: „Не е правилно да се вземе хляба на децата и да се даде на кучетата.“
27 Жената каза: „Вярно е, Господи, но даже и кучетата ядат трохите, които падат от масата на господарите им.“
28 Тогава Исус й отговори: „Ти си жена с голяма вяра! Ще направя това, което искаш.“ И в същия миг дъщеря й оздравя.
Исус излекува много хора
29 После Исус напусна това място и отиде на брега на Галилейското езеро. Изкачи се на хълма и седна там. 30 Огромни тълпи започнаха да се стичат при него. Хората водеха със себе си куци, слепи, сакати, глухонеми и много други болни. Сложиха ги при нозете на Исус и той ги излекува. 31 И народът бе удивен, виждайки как глухонемите проговарят, сакатите оздравяват, куците прохождат и слепите проглеждат. Всички прославяха Бога на Израел.
Исус нахранва повече от 4000 души
(Мк. 8:1-10)
32 Исус извика учениците си и им каза: „Жал ми е за тези хора, защото са с мен вече трети ден и сега нямат нищо за ядене. Не искам да ги отпратя гладни, за да не припаднат по пътя към къщи.“
33 Учениците го попитаха: „Откъде да намерим достатъчно хляб в това необитавано място, за да нахраним толкова много хора?“
34 Исус ги попита: „Колко хляба имате?“
Те отговориха: „Седем, и няколко рибки.“
35 Исус нареди на хората да насядат на земята. 36 Взе седемте хляба и рибата и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. 37 След като всички ядоха до насита, учениците му напълниха седем кошници с храната, която беше останала. 38 Тези, които ядоха, бяха четири хиляди души, без да се броят жените и децата. 39 След като хората се разотидоха, Исус се качи в една лодка и се отправи към Магаданската област.
Божият закон е по-важен от човешките правила
(Мат. 15:1-20)
7 Около Исус се събраха фарисеите и няколко законоучители, дошли от Ерусалим. 2 Те видяха, че някои от учениците му ядат с нечисти, тоест неизмити ръце. 3 Фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си измият ръцете до лактите, спазвайки традицията, оставена от предците им. 4 И като се върнат от пазара, не ядат нищо от това, което са купили, преди да го измият по специален начин. Те спазват и много други традиции, като например миенето на чашите, стомните и медните съдове.[a]
5 Затова фарисеите и законоучителите попитаха Исус: „Защо твоите ученици не спазват традицията, оставена от предците ни, и ядат с неизмити ръце?“
6 Исус им отговори: „Вие сте лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:
„Тези хора ме почитат само на думи,
но в сърцата им няма място за мен.
7 Няма никакъв смисъл да ми се покланят,
щом това, което поучават,
са само измислени от хора правила.“(A)
8 Вие отхвърлихте Божиите заповеди и спазвате традиции, измислени от хората.“
9 И после им каза: „Мислите, че постъпвате умно, като пренебрегвате Божиите заповеди, за да следвате собствените си традиции. 10 Моисей е казал: „Уважавай баща си и майка си!“(B) и „Който обиди баща си или майка си, да бъде наказан със смърт!“(C) 11 А вие учите, че ако човек каже на баща си или майка си: „Това, което имам и може да ти е от полза, е Курбан, тоест отделено като дар за Бога“, 12 то на него вече му е позволено да не върши нищо повече за баща си и майка си. 13 Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал.“
14 Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това: 15 нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“ 16 [b]
17 След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча. 18 Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19 Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)
20 И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен, 21 защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства, 22 изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост. 23 Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“
Исус помага на една езичница
(Мат. 15:21-28)
24 Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си. 25 Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му. 26 Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.
27 Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“
28 Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“
29 Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш — демонът е излязъл от дъщеря ти.“
30 Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.
Исус излекува глух човек
31 Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро. 32 Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.
33 Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му, 34 вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“) 35 И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.
36 Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха. 37 Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре — той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center