Chronological
Притча за сеяча и семената
(Мк. 4:1-9; Лк. 8:4-8)
13 Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. 2 Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. 3 Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. 4 Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. 5 Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. 6 Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. 7 Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. 8 Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. 9 Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите
(Мк. 4:10-12; Лк. 8:9-10)
10 Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“
11 Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено. 12 На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. 13 Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират. 14 Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:
„Непрестанно ще слушате,
но няма да разбирате.
Непрестанно ще гледате,
но няма да проумявате това, което виждате.
15 Сърцата на тези хора са закоравели.
Те са запушили ушите си
и са затворили очите си,
за да не видят с очите си,
нито да чуят с ушите си
и разберат със сърцата си,
и се обърнат към мен, за да ги излекувам.“(A)
16 Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си. 17 Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)
18 И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. 19 Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. 20 Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. 21 Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. 22 Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. 23 Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
Притча за пшеницата и плевелите
24 След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. 25 Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. 26 Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. 27 Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: „Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?“
28 Стопанинът отговорил: „Някой враг е направил това.“
Слугите попитали: „Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?“
29 Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. 30 Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“
Друга притча за Божието царство
(Мк. 4:30-34; Лк. 13:18-21)
31 Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. 32 То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“
33 След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“
34 Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, 35 за да се сбъдне казаното чрез пророка:
„Ще говоря с притчи и ще разкажа неща,
които са били тайна, откакто е сътворен светът.“(B)
Исус обяснява притчата за плевелите
36 Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“
37 Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. 38 Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. 39 Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света,[a] а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.
40 Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. 42 Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. 43 Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!
Притчи за съкровището и перлата
44 Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.
45 Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. 46 Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.
Притча за рибарската мрежа
47 Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби. 48 Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили. 49 Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. 50 Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“
51 Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“
Те отговориха: „Да, разбираме.“
52 След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“
Исус отива в родния си град
(Мк. 6:1-6; Лк. 4:16-30)
53 След като разказа тези притчи, Исус напусна това място 54 и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? 55 Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? 56 И сестрите му — не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ 57 И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ 58 И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.
Исус проповядва из цялата страна
8 На другия ден Исус тръгна из градове и села да проповядва и съобщава на хората Благата вест за Божието царство. С него бяха дванадесетте апостола, 2 както и няколко жени, които той беше излекувал от зли духове и болести. Една от тях беше Мария от град Магдала, от която Исус бе прогонил седем демона. 3 Сред жените бяха още и Йоана, жената на иконома на Ирод — Хуза, Сусана и много други. Всички те помагаха на Исус и учениците му, като ги поддържаха със свои собствени средства.
Притча за сеяча и семената
(Мат. 13:1-17; Мк. 4:1-12)
4 Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:
5 „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали. 6 Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага. 7 Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили. 8 Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“
Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“
9 Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.
10 А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че
„да гледат,
но да не виждат;
да слушат,
но да не разбират“.(A)
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мат. 13:18-23; Мк. 4:13-20)
11 Ето какво означава тази притча: Семената са Божието слово. 12 Тези, които падат край пътеката, са хората, които чуват Божието слово, но след това идва дяволът и го грабва от сърцата им, за да не могат да повярват в чутото и да се спасят. 13 Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. 14 Семената, паднали сред трънливите плевели, са хората, които чуват Божието слово, но грижите, богатствата и удоволствията на живота ги задушават и спират растежа им и плодът им никога не узрява. 15 А семената, паднали върху добрата почва, са хората, които чуват Божието слово с добри, искрени сърца, пазят го и търпеливо принасят плод.
Използвайте онова, което имате
(Мк. 4:21-25)
16 Никой, който запалва лампа, не я покрива със съд, нито пък я слага под леглото. Напротив: слага я на поставка, така че хората, които влизат, да виждат светлината. 17 Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита. 18 Затова внимавайте как слушате. Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби и това, което мисли, че има.“
Истинското семейство на Исус
(Мат. 12:46-50; Мк. 3:31-35)
19 Майката и братята на Исус дойдоха да го видят, но наоколо имаше толкова много хора, че не можаха да се доберат до него. 20 Тогава някой му каза: „Майка ти и братята ти чакат отвън и искат да те видят.“
21 А Исус отговори: „Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“
Исус укротява буря
(Мат. 8:23-27; Мк. 4:35-41)
22 Един ден Исус и учениците му се качиха в една лодка. Исус им каза: „Да прекосим езерото и отидем на отсрещния бряг.“ И те потеглиха. 23 По време на пътуването Исус заспа. Над езерото се изви буря и лодката започна да се пълни с вода. Всички бяха в опасност. 24 Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“
Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои. 25 Исус каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“
Те бяха изплашени и удивени и се питаха един друг: „Какъв е този човек, който заповядва дори на вятъра и водата и те му се подчиняват?“
Исус освобождава човек от зли духове
(Мат. 8:28-34; Мк. 5:1-20)
26 Исус и учениците му доплаваха до областта на герасините, която се намираше от другата страна на езерото срещу Галилея. 27 Когато Исус стъпи на брега, към него се приближи един местен човек, обладан от демони. Той от дълго време не беше обличал дреха и не беше живял в къща, а обитаваше гробищата. 28-29 Демонът често го завладяваше. Тогава оковаваха ръцете и краката на човека и го държаха затворен. Но той късаше веригите и демонът го принуждаваше да отива по необитаеми места. Тогава Исус заповяда на злия дух да излезе от човека. Той се хвърли в краката на Исус и извика: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Умолявам те, не ме измъчвай!“
30 Исус го попита: „Как се казваш?“
Той отвърна: „Легион“, защото в него се бяха вселили много демони. 31 Те молеха Исус да не ги прогонва в бездната.[a] 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине и демоните молеха Исус да им позволи да влязат в свинете. Той им разреши. 33 Тогава те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Стадото се втурна по стръмния склон към езерото и всички животни се издавиха.
34 Като видяха какво се случи, свинарите избягаха и разказаха за това в града и околностите. 35 Много хора наизлязоха, за да видят станалото. Те дойдоха при Исус и намериха човека, от когото бяха прогонени демоните, да седи в краката му — облечен и със здрав разум. И се уплашиха. 36 Онези, които видяха това, разказваха на другите как обладаният от демони е бил излекуван. 37 Населението на цяла Герасиния започна да моли Исус да си върви, защото всички бяха страшно уплашени. Исус се качи в лодката и се върна в Галилея. 38 А човекът, от когото бяха излезли демоните, го молеше да го вземе със себе си.
Но Исус го отпрати с думите: 39 „Върни се у дома си и разкажи всичко, което Бог стори за теб.“
И човекът тръгна из града и разказваше навсякъде за това, което Исус направи за него.
Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена
(Мат. 9:18-26; Мк. 5:21-43)
40 Когато Исус се върна в Галилея, хората го посрещнаха радостно, защото всички го очакваха. 41 Точно тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на местната синагога. Той падна в краката на Исус и го помоли да отиде в къщата му, 42 защото единствената му дъщеря — момиче на около дванадесет години — беше на смъртно легло.
Хората се тълпяха около Исус по пътя му към дома на Яир. 43 Една жена, която от дванадесет години кървеше и беше похарчила целия си имот по лечители,[b] без никой да може да я излекува, 44 се приближи зад Исус и докосна края на дрехата му. В същия миг кървенето й спря. 45 Тогава Исус попита: „Кой ме докосна?“
Всички наоколо отричаха и Петър каза: „Господарю, толкова много хора са те наобиколили и се блъскат в теб!“
46 Но Исус отговори: „Някой ме докосна, защото почувствах как от мен излезе сила.“ 47 Като видя, че не може да остане незабелязана, треперейки, жената пристъпи напред и падна в краката на Исус. След това разказа пред всички защо го е докоснала и как веднага след това е оздравяла. 48 Исус й рече: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир.“
49 Докато Исус все още говореше, от къщата на Яир дойде един човек и му каза: „Дъщеря ти умря. Недей повече да безпокоиш Учителя.“
50 Исус дочу тези думи и каза на Яир: „Не се страхувай! Само вярвай и дъщеря ти ще оздравее.“
51 Когато стигнаха до къщата, Исус на никого не позволи да влезе вътре с него освен на Петър, Йоан и Яков, както и на бащата и майката на детето. 52 Всички плачеха и скърбяха за нея. Исус каза: „Не плачете! Тя не е умряла, а просто заспала.“
53 Хората му се присмяха, защото знаеха, че момичето е мъртво. 54 Но Исус взе ръката й и каза: „Дете, стани!“ 55 Духът й се върна и в същия миг тя се изправи. Исус нареди: „Дайте й нещо за ядене.“ 56 Родителите й бяха изумени, но Исус им забрани да разказват за случилото се.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center