Chronological
Родословието на Исус
1 Това е родословието на Исус Христос. Той беше потомък на Давид, а Давид — потомък на Авраам.
2 Авраам беше баща на Исаак.
Исаак беше баща на Яков.
Яков беше баща на Юда и братята му.
3 Юда беше баща на Фарес и Зара, чиято майка беше Тамар.
Фарес беше баща на Есрон.
Есрон беше баща на Арам.
4 Арам беше баща на Аминадав.
Аминадав беше баща на Наасон.
Наасон беше баща на Салмон.
5 Салмон беше баща на Вооз, чиято майка беше Раав.
Вооз беше баща на Овид, чиято майка беше Рут.
Овид беше баща на Есей.
6 Есей беше баща на цар Давид.
Давид беше баща на Соломон, чиято майка беше Уриевата жена.
7 Соломон беше баща на Ровоам.
Ровоам беше баща на Авия.
Авия беше баща на Аса.
8 Аса беше баща на Йосафат.
Йосафат беше баща на Йорам.
Йорам беше баща на Озия.
9 Озия беше баща на Йотам.
Йотам беше баща на Ахаз.
Ахаз беше баща на Езекия.
10 Езекия беше баща на Манасия.
Манасия беше баща на Амон.
Амон беше баща на Йосия.
11 Йосия беше баща на Ехония и братята му.
Това беше по времето, когато юдейският народ беше изселен във Вавилон.
12 След преселението във Вавилон:
Ехония беше баща на Салатиил.
Салатиил беше баща на Зоровавел.
13 Зоровавел беше баща на Авиуд.
Авиуд беше баща на Елиаким.
Елиаким беше баща на Азор.
14 Азор беше баща на Садок.
Садок беше баща на Ахим.
Ахим беше баща на Елиуд.
15 Елиуд беше баща на Елеазар.
Елеазар беше баща на Матан.
Матан беше баща на Яков.
16 Яков беше баща на Йосиф,
мъжа на Мария,
която роди Исус, наречен Христос.[a]
17 И така, от Авраам до Давид е имало четиринадесет поколения, четиринадесет поколения — от Давид до преселението във Вавилон и четиринадесет поколения — от преселението във Вавилон до раждането на Месията.
Раждането на Исус Христос
(Лк. 2:1-7)
18 Ето как се роди Исус Христос: майка му, Мария, беше сгодена за Йосиф, но преди бракът да се състои, тя разбра, че е бременна от Святия Дух. 19 Йосиф, бъдещият й съпруг, беше праведен човек. Той не искаше да я опозори пред хората и реши да развали годежа, без да повдига обвинения срещу нея. 20 Но докато обмисляше това, един ангел, изпратен от Господа, му се яви насън и каза: „Йосифе, сине Давидов, не се страхувай да вземеш Мария за своя жена, защото детето, което очаква, е от Святия Дух. 21 Тя ще роди син и ти ще го наречеш Исус,[b] защото той ще спаси своя народ от греховете му.“
22 Всичко това стана, за да се изпълни казаното от Господа чрез пророка:
23 „Ето, девицата ще зачене
и ще роди син.
Ще го нарекат Емануил,“(A)
което означава „Бог с нас“.
24 Когато Йосиф се събуди, той постъпи така, както Господният ангел му беше заповядал и се ожени за Мария, 25 но нямаше интимна близост с нея, докато тя не роди сина си. И Йосиф го нарече Исус.
Раждането на Исус
(Мат. 1:18-25)
2 По това време император Август издаде заповед за преброяване на населението в цялата Римска империя. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 Всеки пътуваше до своя роден град, за да се запише.
4 Йосиф беше от рода на Давид и затова се отправи от галилейския град Назарет към юдейския град Витлеем, родното място на Давид, 5 за да се запише там заедно с годеницата си Мария. Тя беше бременна 6 и докато бяха във Витлеем, дойде време да ражда. 7 Там Мария роди първородния си син. Тя го пови и го сложи да легне в една ясла, тъй като в хана нямаше място за тях.
Овчари научават за раждането на Исус
8 Недалеч в полето имаше няколко овчаря, които живееха навън и пазеха стадата си през нощта. 9 Един Господен ангел застана пред тях и Божията слава засия около тях. Овчарите изтръпнаха от страх. 10 Ангелът им каза: „Не се страхувайте! Нося ви добра вест, която ще зарадва всички хора. 11 Днес в града на Давид се роди вашият Спасител — Христос[a] Господ. 12 Ето как ще го познаете: ще намерите бебе, повито и положено в ясла.“
13 Внезапно към ангела се присъедини многобройно небесно войнство, което славеше Бога с думите:
14 „Слава на Бога във висините,
а на земята мир между хората,
в които Бог намира голяма радост!“
15 Когато ангелите се възнесоха обратно в небето, овчарите си казаха: „Да отидем във Витлеем и видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“
16 И така, овчарите бързо отидоха там и намериха Мария, Йосиф и бебето, което лежеше в яслата. 17 Като видяха новороденото, те разказаха всичко, което ангелът им беше съобщил за детето. 18 И всички, които слушаха, се удивляваха на разказа на овчарите. 19 Мария скъта тези думи в сърцето си и непрестанно мислеше за тях. 20 А овчарите се върнаха при стадата си, славеха Бога и му благодаряха за всичко чуто и видяно; беше станало точно както ангелът им каза.
21 Когато детето навърши осем дни, то бе обрязано и го нарекоха Исус. Това име беше дадено от ангела още преди Мария да зачене.
Посвещаването на Исус
22 Когато дойде време за очистването им, както се изискваше от Моисеевия закон, Мария и Йосиф заведоха Исус в Ерусалим, за да го представят пред Господа, 23 понеже според Господния закон всеки първороден син трябва да бъде посветен на Господа.[b] 24 Йосиф и Мария трябваше съгласно Господния закон да направят жертвоприношение от две гълъбици или два млади гълъба.(A)
Симеон вижда Исус
25 В Ерусалим живееше човек на име Симеон, който беше праведен и благочестив. Той очакваше Бог да спаси Израел и Святият Дух беше с него 26 и му беше разкрил, че няма да умре, преди да е видял Господния Месия. 27 Подбуден от Духа, Симеон отиде в храма точно когато Мария и Йосиф доведоха малкия Исус там, за да изпълнят предписанията на Моисеевия закон. 28 Симеон прегърна детето и благодари на Бога:
29 „Господи, сега слугата ти може
да умре в мир, както му обеща.
30 Защото с очите си видях спасението ти,
31 което си приготвил пред всички народи.
32 Той е светлина, която ще просвети езичниците
и ще прослави твоя народ Израел.“
33 Бащата и майката на Исус бяха смаяни от това, което чуха за сина си. 34 Тогава Симеон ги благослови и каза на Мария: „Това дете ще бъде причина за падането и въздигането на много хора в Израел и знамение, което ще бъде отхвърлено. 35 Мисли, скътани дълбоко в сърцата на хората, ще излязат наяве, а твоята душа ще бъде като пронизана с меч.“
Пророчеството на Анна
36 Имаше една пророчица Анна, дъщеря на Фануил от рода на Асир, която беше много възрастна. Тя живя със съпруга си седем години след като се омъжи, 37 а после остана вдовица до осемдесет и четиригодишна възраст. Тя никога не напускаше храма и ден и нощ служеше на Бога с пост и молитва. 38 Точно в този миг Анна се приближи и започна да благодари на Бога и да разказва за Исус на тези, които очакваха Бог да освободи Ерусалим.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center