Chronological

Поздрав и благослов

1 ^(A)Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая: ² благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

Благодарност към Бога

^3 (B)Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, ⁴ Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога. ⁵ Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата. ⁶ Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение, ⁷ понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.

^8 (C)(D)Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен. ^9 (E)Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. ¹⁰ Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява, ^11 (F)като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.

Отлагане на посещението в Коринт

¹² А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат. ¹³ Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно, ^14 (G)както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.

¹⁵ С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен. ^16 (H)От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея. ^17 (I)Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? ¹⁸ Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“. ^19 (J)Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“. ²⁰ Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога. ^21 (K)А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос^[a], като ни помаза ^22 (L)и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.

^23 (M)Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя. ²⁴ Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.

2 ^(N)За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас. ² Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам? ³ Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви. ⁴ Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.

Прошка за наказания коринтянин

⁵ Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас. ⁶ На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас; ^7 (O)дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка. ⁸ Затова ви моля да се отнесете към него с любов. ⁹ Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко. ¹⁰ А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос, ^11 (P)за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.

Успех на проповедта за Иисус Христос

^12 (Q)А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа, ^13 (R)духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.

¹⁴ Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него. ¹⁵ Защото ние сме Христово благоухание пред Бога – за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. ¹⁶ За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите – живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това? ¹⁷ Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.

Предимството на Новия Завет пред Стария Завет

3 ^(S)Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда – както някои – от препоръчителни писма до вас или от вас? ² Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора. ^3 (T)Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог – не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца.

⁴ Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос – ⁵ не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога, ⁶ Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет – не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори. ^7 (U)А щом като служението на Мойсеевия закон^[b], издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно, ⁸ как няма да е още по-бляскаво служението на духа? ⁹ Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава. ¹⁰ При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко. ¹¹ Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.

¹² Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост, ^13 (V)а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно. ¹⁴ Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос. ¹⁵ И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца. ¹⁶ Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля. ¹⁷ А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата. ^18 (W)Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.

Божията помощ в делото на благовестието

4 Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме, ^2 (X)а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. ³ Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите, ⁴ които не вярват и на които божеството на този свят^[c] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога. ⁵ Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. ^6 (Y)Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.

⁷ Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. ⁸ Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, ⁹ гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. ¹⁰ Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. ^11 (Z)Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, ¹² така че смъртта действа у нас, а животът – у вас. ^13 (AA)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, ^14 (AB)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. ^15 (AC)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.

¹⁶ Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, ¹⁷ понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. ^18 (AD)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.