Book of Common Prayer
Бог е съдия
75 За първия певец, по „Не разорявай!“[a], Асафов псалом. Песен.
Славословим Те, Боже, славословим;
и е близо при нас явяването на името Ти;
разгласяват се чудесните Ти дела.
2 Когато уловя определеното време,
аз ще съдя с правота.
3 Ако и да се разтопи земята с всичките ѝ жители,
аз закрепвам стълбовете ѝ. (Села.)
4 (A)Казах на надменните: Не постъпвайте надменно,
и на нечестивите: Не издигайте рог;
5 не вдигайте високо рога си,
не говорете с корав врат.
6 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от планинската пустиня иде съд;
7 (B)а Бог е съдията;
един Той унижава, а друг издига.
8 (C)Защото в ръката на Господа има чаша и виното се пени;
тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива;
и даже дрождето му ще прецедят
и ще изпият всичките нечестиви на земята.
9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог,
на Него ще пея хваления.
10 (D)И ще отсека всички рогове на нечестивите;
а роговете на праведните ще се издигнат.
Бог е победител
76 (E)За първия певец, на струнни инструменти, Асафов псалом. Песен.
Познат е Бог в Юдея;
в Израил е велико името Му.
2 В Салим е скинията Му
и обиталището Му е в Сион.
3 (F)Там Той строши лъскавите стрели на лъка,
щита и меча, и битката. (Села.)
4 (G)Светъл се явяваш, о Славни,
от хълмовете с плячка.
5 (H)Коравосърдечните бяха обрани, заспаха във вечния си сън;
и никой от яките мъже не намери ръцете си.
6 (I)От Твоето мъмрене, Боже Яковов,
паднаха в дълбок сън и колесници, и коне.
7 (J)Ти, самият Ти си страшен;
и кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 (K)Направил си да се чуе от небето присъда;
земята се убоя и утихна,
9 (L)когато Бог стана да съди,
за да спаси всички кротки на земята. (Села.)
10 (M)Наистина човешката ярост ще се превърне в хвала към Тебе;
с остатъка от яростта ще се опашеш.
11 (N)Обричайте се и изпълнявайте оброците си на Господа, вашия Бог;
всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
12 (O)Той снишава гордостта на князете,
страшен е за земните царе.
Господ е Пастир мой
23 (A)Давидов псалом.
Господ е Пастир мой;
няма да остана в нужда.
2 (B)На зелени пасбища ме успокоява;
при тихи води ме завежда.
3 (C)Освежава душата ми;
води ме през прави пътеки заради името Си.
4 (D)Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават.
5 (E)Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,
помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват
през всичките дни на живота ми;
и аз ще живея завинаги в дома Господен.
Твърда надежда в Бога
27 (A)Давидов псалом.
Господ е светлина моя и избавител мой;
от кого ще се боя?
Господ е сила на живота ми;
от кого ще се уплаша?
2 (B)Когато се приближиха към мене злосторници,
противниците ми и неприятелите ми,
за да изядат плътта ми,
те се спънаха и паднаха.
3 (C)Ако се опълчи против мен и войска,
сърцето ми няма да се уплаши;
ако се повдигне против мене война,
и тогава ще имам увереност.
4 (D)Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся –
да живея в дома Господен през всички дни на живота си,
за да гледам привлекателността на Господа
и да Го търся в храма Му.
5 (E)Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си,
ще ме покрие в скривалището на шатъра Си,
ще ме издигне на канара.
6 (F)И сега главата ми ще се издигне
над неприятелите ми, които ме обкръжават;
и ще принеса в скинията Му жертва на възклицания,
ще пея, да! Ще славословя Господа.
7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам;
смили се също над мен и ми отговори.
8 (G)Когато Ти каза: Търсете лицето Ми,
моето сърце Ти каза:
Лицето Ти ще търся, Господи.
9 (H)Да не скриеш от мене лицето Си;
да не отхвърлиш с гняв слугата Си;
Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля
и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 (I)защото баща ми и майка ми са ме оставили;
Господ обаче ще ме прибере.
11 (J)Научи ме, Господи, на пътя Си
и ме води по равна пътека поради онези, които ме причакват.
12 (K)Да не ме предадеш на волята на противниците ми;
защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мене,
които дишат насилие.
13 (L)Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни
в земята на живите – бих премалял.
14 (M)Чакай Господа;
дерзай и нека се укрепи сърцето ти.
Да! Чакай Господа.
19 (A)Дойдоха царете, воюваха;
тогава воюваха ханаанските царе
в Таанах, близо до водите на Магедон;
пари не взеха.
20 (B)От небето воюваха;
звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21 (C)Реката Кисон ги завлече,
старата река, реката Кисон,
стъпкала си мощ, душо моя.
22 Тогава се счупиха конските копита
от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.
23 (D)Кълнете Мироз, каза ангелът Господен,
горчиво кълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа против силните.
24 (E)Благословена нека бъде повече от всички жени
Яил, жената на Хевер кенееца;
повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.
25 (F)Вода поиска той; тя му даде мляко,
масло донесе във великолепна чаша.
26 (G)Ръката си протегна към кола
и десницата си – към работническия чук;
и с чук удари Сисара и му промуши главата,
ей, проби и прониза слепоочието му.
27 В краката ѝ се повали, падна; простря се;
в краката ѝ се повали, падна;
където се повали, там и падна мъртъв.
28 Сисаровата майка надничаше през прозореца
и викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха,
даже и тя даваше отговор на себе си:
30 (H)Не са ли намерили и не делят ли сега плячка?
По мома, по две моми на всеки мъж;
на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи,
плячка от пъстроцветни везани дрехи,
от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни,
свалени от раменете на пленените.
31 (I)Така да погинат всички твои врагове, Господи;
а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.
След това на земята цареше мир четиридесет години.
22 (A)Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете,
23 (B)Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
24 (C)Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията[a] на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.
25 (D)Защото Давид казва за Него:
„Винаги гледах Господа пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя;
26 затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми,
а още и плътта ми ще престоява в надежда;
27 защото няма да оставиш душата ми в ада,
нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.
28 (E)Изявил си ми пътищата на живота;
в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“
29 (F)Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден.
30 (G)А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,
31 (H)той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.
32 (I)Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.
33 (J)И така, като се възвиси отдясно на Бога[b] и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
34 (K)Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва:
„Каза Господ на Моя Господ:
Седни отдясно Ми,
35 докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“
36 (L)И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.
11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко, което беше станало.
12 А те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доста пари и казаха:
13 Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.
14 И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим че сте невинни, и ще ви избавим от неприятности.
15 А те взеха парите и постъпиха, както бяха научени. И това, което те казаха, се разнесе между юдеите и продължава даже и до днес.
Заветът на възкръсналия Исус Христос към учениците Му
16 (A)А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма, където Исус им беше посочил.
17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 (B)Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 (C)И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 (D)като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.