Book of Common Prayer
Молитва за спасяване от смъртна опасност
88 (A)Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева[a].
Господи Боже, Спасителю мой,
и денем, и нощем съм викал пред Тебе.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие;
приклони ухото Си към вика ми.
3 (B)Защото се насити душата ми на бедствия
и животът ми се приближава до преизподнята.
4 (C)Причисляван съм към онези, които слизат в рова;
станах като човек, който няма помощ,
5 (D)изхвърлен между мъртвите,
като убитите, които лежат в гроба,
за които Ти не се сещаш вече
и които са отсечени от ръката Ти.
6 Спуснал си ме в най-дълбокия ров,
в тъмни места, в бездните.
7 (E)Натегна на мене Твоят гняв
и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)
8 (F)Отдалечил си от мене познатите ми;
направил си ме гнусен за тях;
затворен съм и не мога да изляза.
9 (G)Окото ми чезне от скръб;
Господи, Тебе съм призовавал всеки ден,
простирал съм към Тебе ръцете си.
10 (H)На мъртвите ли ще покажеш чудеса?
Или умрелите[b] ще станат и ще Те хвалят? (Села.)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие
или в мястото на погибелта[c] верността Ти?
12 (I)Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела
и правдата Ти – в земята на забравените?
13 (J)Но аз към Тебе, Господи, извиках;
и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.
14 (K)Господи, защо отхвърляш душата ми?
Защо криеш лицето Си от мен?
15 (L)От младини съм угнетен и бера душа;
търпя Твоите ужаси и съм в изумление.
16 Гневът Ти мина върху мен;
ужасът Ти ме съсипа.
17 (M)Като води ме обикалят цял ден,
заедно ме обкръжават.
18 (N)Отдалечил си от мене любим и приятел;
познатите ми са мрак.
Под покрива на Всевишния
91 (A)Който живее под покрива на Всевишния,
той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 (B)Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Когото уповавам.
3 (C)Защото Той ще те избавя от примката на ловеца
и от гибелен мор.
4 (D)С перата Си ще те покрива;
и под крилете Му ще се скриеш;
Неговата вярност е щит и закрила.
5 (E)Няма да се боиш от нощен страх,
от стрелата, която лети денем,
6 от мор, който идва в тъмнина,
от погибел, която опустошава сред пладне.
7 Хиляда души ще падат от страната ти
и десет хиляди – до десницата ти,
но при тебе няма да се приближи.
8 (F)Само с очите си ще гледаш
и ще видиш възмездието на нечестивите.
9 (G)Понеже ти си казал: Господ е мое прибежище,
и си направил Всевишния свое обиталище,
10 (H)затова няма да те сполети никакво зло,
нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 (I)Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят във всичките ти пътища.
12 (J)На ръце ще те вдигат,
да не би да удариш о камък крака си.
13 Ще настъпиш лъв и аспида;
ще стъпчеш млад лъв и змия.
14 (K)Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ,
затова ще го избавя;
ще го поставя в безопасност[a], защото е познал името Ми.
15 (L)Той ще Ме призове и Аз ще го послушам;
с него ще съм, когато е в бедствие;
ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие
и ще му покажа спасението, което върша.
Възхвала на Господнята благост
92 (M)Псалом. Песен за съботния ден.
Добро е да хвалим Господа
и да пеем славословие на Твоето име, Всевишни,
2 (N)да възвестяваме в ранна утрин милосърдието Ти
и верността Ти всяка нощ
3 (O)с десетострунен инструмент и с псалтир,
с тържествена мелодия на арфа;
4 защото си ме развеселил, Господи, с делата Си;
ще се радвам в делата на ръцете Ти.
5 (P)Колко са велики Твоите дела, Господи!
Твърде дълбоки са мислите Ти.
6 (Q)Несмислен човек не знае това,
нито го разбира безумен,
7 (R)че нечестивите никнат като тревата
и всички, които вършат беззаконие, цъфтят
само за да бъдат изтребени завинаги.
8 (S)Но Ти, Господи, довека си нависоко,
9 (T)защото, ето, враговете Ти, Господи,
защото, ето, враговете Ти ще погинат;
ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.
10 (U)Но моя рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол;
аз ще бъда помазан с прясно миро;
11 (V)и окото ми ще види повалянето на онези, които ме причакват;
ушите ми ще чуят за възмездието на злодеите,
които се вдигат против мене.
12 (W)Праведният ще цъфти като палма,
ще расте като кедър в Ливан;
13 (X)насадените в дома Господен
ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост,
ще бъдат сочни и зелени;
15 (Y)за да възвестят, че Господ е праведен –
Моята канара, у Когото няма неправда.
Авимелех – син на Гедеон
9 (A)След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:
2 (B)Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.
3 (C)И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.
4 (D)И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.
5 (E)И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.
6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.
7 (F)А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.
8 (G)Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.
9 (H)Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?
10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.
11 Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?
12 После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.
13 (I)Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам[a] над дърветата?
14 После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.
15 (J)А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.
16 (K)И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?
19 (A)Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!
20 (B)Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!
21 (C)Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.
13 (A)А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.
14 (B)А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.
15 Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:
16 (C)Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.
17 Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.
18 (D)И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.
19 (E)А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
20 (F)защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
21 (G)А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.
24 (H)А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,
25 (I)Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал:
„Защо се разяряваха народите
и хората намисляха суети?
26 Опълчваха се земните царе
и управниците се събираха заедно
против Господа и против Неговия Помазаник.“
27 (J)Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син[a] Исус, Когото си помазал,
28 (K)за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
29 (L)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
30 (M)докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.
31 (N)И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.
Сватбата в Кана Галилейска
2 (A)На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Исус беше там.
2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
3 И когато се свърши виното, майката на Исус Му каза: Нямат вино.
4 (B)А Исус ѝ отговори: Какво имаш ти с Мене, жено? Часът Ми още не е дошъл.
5 Майка Му каза на слугите: Каквото ви каже, направете.
6 (C)А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери.
7 Исус им каза: Напълнете делвите с вода. И ги напълниха догоре.
8 Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
9 (D)И когато настойникът на угощението вкуси от водата, превърната на вино, и не знаеше откъде беше, обаче слугите, които бяха налели водата, знаеха, настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
10 Всеки човек слага първо доброто вино и по-лошото – след като се понапият; а ти си задържал доброто вино досега.
11 (E)Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
12 (F)След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му и учениците Му, и там престояха няколко дни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.