Book of Common Prayer
Плач за помощ в скърби
69 (A)За първия певец, по криновете[a], Давидов псалом.
Избави ме, Боже;
защото водите стигнаха до душата ми.
2 (B)Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да стъпя;
стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива;
3 (C)изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало;
очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 (D)Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми;
укрепиха се моите погубители, които несправедливо са мои неприятели;
тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми;
и прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи Йехова на Силите, да не се посрамят покрай мен онези, които Те чакат;
Боже Израилев, да не се опозорят покрай мен онези, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание,
срам покри лицето ми.
8 (E)Чужд станах на братята си
и непознат на синовете на майка ми.
9 (F)Защото ревността за Твоя дом ме изяде
и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 (G)Когато плачех в душата си с пост,
това ми стана за укор;
11 (H)когато облякох вретище за дреха,
им станах за поговорка.
12 (I)За мене приказват седещите при портата;
и аз станах песен на пияниците.
13 (J)Но аз към Теб отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време;
Боже, послушай ме според голямата Твоя милост,
според верността на Твоето спасение.
14 (K)Избави ме от тинята, за да не потъна;
нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 (L)Не давай да ме завлече устремът на водите,
нито да ме погълне дълбочината;
и не давай ямата да затвори устието си над мене.
16 (M)Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие;
според многото Твои благи милости погледни към мен;
17 (N)и не скривай лицето Си от слугата Си,
понеже съм в утеснение; бързо ме послушай.
18 Приближи се към душата ми и я изкупи;
изкупи ме поради неприятелите ми.
19 (O)Ти знаеш как ме укоряват,
как ме посрамват и ме опозоряват;
пред Тебе са всичките мои противници.
20 (P)Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал;
и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой –
и утешители, но не намерих.
21 (Q)И дадоха ми жлъчка за ядене
и в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 (R)Трапезата им пред тях нека им стане примка
и когато са в мир, нека стане клопка.
23 (S)Да се помрачат очите им, за да не видят;
и направѝ чреслата им непрестанно да се тресат.
24 (T)Излей върху тях негодуванието Си;
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 (U)Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее.
26 (V)Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил,
и говорят за болката на онези, които Ти си наранил.
27 (W)Приложи беззаконие към беззаконието им;
и да не участват[b] в Твоята правда.
28 (X)Да се изличат от книгата на живота
и с праведните да не се запишат.
29 А мене, който съм сиромах и оскърбен,
да ме възвиси, Боже, Твоето спасение.
30 (Y)Ще хваля името на Бога с песен
и ще Го възвелича с хваления;
31 (Z)и това ще угоди на Господа
повече от вол – от теле, имащо рога и копита.
32 (AA)Смирените ще видят и ще се зарадват;
и вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 (AB)Защото Господ слуша немощните
и затворниците Си не презира.
34 (AC)Нека Го хвалят небето и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
35 (AD)Защото Бог ще избави Сион и ще съгради Юдовите градове;
и народът Му ще се засели там и ще го владее.
36 (AE)Още и потомството на слугите Му ще го наследи
и онези, които обичат името Му, ще живеят в него.
Правосъдието на Бога
73 Асафов Псалом[a].
Благ е наистина Бог към Израил,
към чистосърдечните.
2 А колкото до мене, краката ми почти се отклониха,
без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 (A)Защото завидях на надменните,
като гледах благоденствието на нечестивите.
4 (B)Понеже не се притесняват при умирането си,
а тялото им е тлъсто.
5 Не са в общите човешки трудове,
нито са измъчвани, както другите хора.
6 (C)Затова гордостта като верижка окръжава шията им,
насилието ги облича като дреха.
7 (D)Очите им изпъкват от тлъстина;
мечтите на сърцето им се превъзнасят.
8 (E)Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
говорят горделиво,
9 (F)издигат устата си до небето
и езикът им обхожда земята.
10 (G)Затова се отбива при тях[b] народът му;
и вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 (H)И казват: Откъде знае Бог?
И: Има ли знание във Всевишния?
12 (I)Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни!
Умножават богатство!
13 (J)Наистина аз напразно съм очистил сърцето си
и съм измил в невинност ръцете си,
14 тъй като съм измъчван цял ден
и наказван всяка сутрин.
15 Ако понечех да говоря така,
ето, бих изневерил на поколението на децата Ти;
16 (K)и мислех как да разбера това,
но ми се виждаше много трудно,
17 (L)докато влязох в Божието светилище
и размишлявах върху сетнината им.
18 (M)Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места,
тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат до запустение!
Съвършено биват довършвани от ужаси.
20 (N)Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 (O)но тогава моето сърце кипеше
и чреслата ми се измъчваха.
22 (P)Дотолкова бях обезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Теб.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 (Q)Чрез съвета Си ще ме водиш
и след това ще ме приемеш в слава.
25 (R)Кого имам на небето освен Теб?
И на земята не желая друг освен Тебе.
26 (S)Чезне плътта ми и сърцето ми;
но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.
27 (T)Защото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят.
28 (U)Но за мен е добре да се приближа към Бога;
Теб, Господи Йехова, направих прибежището си,
за да възгласявам всички Твои дела.
5 (A)В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:
2 (B)Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците,
затова, че народът се предаде доброволно,
хвалете Господа.
3 (C)Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея на Господа;
на Господа, Израилевия Бог, ще пея хвала.
4 (D)Господи, когато Ти излезе от Сиир,
когато тръгна от полето Едом,
земята се потресе, също и небето поръси,
ей, облаците поръсиха вода.
5 (E)Планините се разтопиха от присъствието Господне,
самият Синай – от присъствието на Господа, Израилевия Бог.
6 (F)В дните на Самегар, сина на Анат,
в дните на Яил пътищата бяха напуснати
и пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 (G)Престанаха управниците в Израил; престанаха,
докато се въздигнах аз, Девора,
въздигнах се майка в Израил.
8 (H)Избраха си нови богове;
тогава настана бой в портите;
но видя ли се щит или копие
между четиридесет хиляди в Израил?
9 (I)Сърцето ми е към началниците на Израил,
които между народа предадоха себе си доброволно.
Хвалете Господа!
10 (J)Вие, които яздите на бели осли,
вие, които седите на меки постелки,
и вие, които ходите по път, възвестете това!
11 (K)Далеч от кипежа на стрелците[a],
на места, където черпят вода,
там да възхваляват правдините на Господа,
праведните дела на владичеството Му в Израил.
Тогава народът Господен слезе при портите.
12 (L)Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Варак,
и заплени пленниците си, сине на Авиноам!
13 (M)Тогава направи остатък от народа да владее благородните;
Господ ме направи да владея силните.
14 (N)Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик;
след тебе, Вениамине, между твоите племена;
от Махир слязоха началници
и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител.
15 (O)И първенците на Исахар бяха с Девора,
Исахар още с Варак,
спуснаха се след него в долината.
При потоците на Рувим
велики бяха сърдечните решения.
16 (P)Защо си седнал между оградите
да слушаш блеенето на[b] стадата?
При потоците на Рувим
големи бяха сърдечните изпитания.
17 (Q)Галаад мируваше оттатък Йордан;
и Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайбрежията
и мируваше в заливчетата си.
18 (R)Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт.
Също и Нефталим – по опасните[c] места на полето.
Святият Дух слиза върху апостолите
2 (A)И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 (B)И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.
4 (C)И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
5 А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 (D)И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
13 А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
Проповедта на апостол Петър
14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.
15 (E)Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;
16 но това е казаното чрез пророк Йоил:
17 (F)„И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
юношите ви ще виждат видения
и старците ви ще сънуват сънища.
18 (G)Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В онези дни ще пророкуват.
19 (H)И ще покажа чудеса на небето горе
и знамения на земята долу –
кръв, огън и облаци дим.
20 (I)Слънцето ще се преобърне в тъмнина
и луната в кръв,
преди да дойде великият
и бележит ден Господен.
21 (J)И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“
Възкресението на Исус Христос
28 (A)А като мина съботата, на разсъмване в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.
2 (B)И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него.
3 (C)Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг.
4 И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви.
5 А ангелът проговори на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус.
6 (D)Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.
7 (E)Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви.
8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му.
9 (F)И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха.
10 (G)Тогава Исус им каза: Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.