Book of Common Prayer
Молитва за Израил за избавление от бедствия
80 (A)За първия певец, по „Криновете на завета“[a]. Асафов псалом.
Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 (B)Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
3 (C)Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
4 Господи, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?
5 (D)Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.
6 (E)Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
7 (F)Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
8 (G)Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.
9 (H)Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните[b] кедри,
11 (I)простря клончетата до морето
и ластарите си – до Ефрат[c].
12 (J)Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?
13 Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.
14 (K)Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,
15 (L)и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото[d], което си направил силно за Себе Си.
16 (M)Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата[e] на лицето Ти.
17 (N)Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 (O)Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
Утеха във време на беда
77 (A)За първия певец, по Едутун[a], Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 (B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 (C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 (D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 (E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 (F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 (G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 (H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.
Плач за разрушаването на Йерусалим
79 (A)Асафов псалом.
Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Йерусалим на развалини,
2 (B)мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
телата на светиите Ти – на земните зверове,
3 (C)проляха кръвта им като вода около Йерусалим;
и нямаше кой да ги погребва.
4 (D)Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и поругание пред околните си.
5 (E)Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 (F)Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
и на царствата, които не призовават името Ти;
7 защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.
8 (G)Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни.
Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости,
защото станахме много окаяни.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
10 (I)Защо да кажат народите: Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 (J)Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт[a];
12 (K)и върни седмократно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 (L)Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти,
ще те славословим довека,
от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
15 (A)А в деня, когато беше поставена скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до сутрин над скинията имаше нещо като огнено явление.
16 Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление.
17 (B)Когато облакът се вдигаше от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18 (C)По Господне повеление тръгваха израилтяните и по Господне повеление разполагаха стан; дотогава, докато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19 (D)И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господнето заръчване и не тръгваха;
20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.
21 Понякога облакът стоеше само от вечер до сутрин; но пак на сутринта, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; когато облакът се вдигаше, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.
22 (E)Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигаше, те тръгваха.
23 (F)Според Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисей.
29 (A)В това време Моисей каза на Овав, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което Господ каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал[a] добро на Израил.
30 Но той му отвърна: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.
31 (B)А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.
32 (C)Ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.
33 (D)И така пропътуваха тридневен път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях на тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 (E)А Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 (F)Когато ковчегът се вдигаше на път, Моисей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побегнат пред Теб онези, които Те мразят.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
Силата на Благовестието
1 (A)Павел, слуга на Исус Христос, призован за апостол, отделѐн да проповядва благовестието от Бога
2 (B)(което отнапред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания)
3 (C)за Неговия Син, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
4 (D)а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
5 (E)чрез Когото получихме благодат и апостолство и в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всички народи;
6 между които сте и вие, призовани от Исус Христос;
7 (F)до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.
8 (G)Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.
9 (H)Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
10 (I)като се моля винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
11 (J)Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
12 (K)и така да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.
13 (L)И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпрепятстван.
14 (M)Имам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
Изцеляването на бесноватия младеж
14 (A)И когато дойдоха при народа, до Него се приближи един човек, коленичи пред Него и каза:
15 Господи, смили се над сина ми, защото е епилептик и страда зле; понеже пада в огъня и често във водата.
16 И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.
17 Исус отговори: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен.
18 И Исус смъмра злия дух и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.
19 Тогава учениците дойдоха при Исус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?
20 (B)Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас.
21 А този род не излиза освен с молитва и пост.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.