Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет.
Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме.
3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
5 (B)При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга?
10 (C)Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
12 (D)На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
13 Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
138 (A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 (B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 (C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!
7 (D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 (E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
9 (F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.
13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
Псалом.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:
3 те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;
4 (S)изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.
5 (T)Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.
6 (U)Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.
7 Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.
8 Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.
9 (V)Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се въз гордее.
10 (W)Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.
11 (X)Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.
12 (Y)Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.
13 (Z)Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.
14 Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.
18 (A)И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.
2 (B)Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,
3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;
4 (C)ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,
5 (D)аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.
6 (E)И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.
7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.
8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.
9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.
10 (F)И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.
11 (G)Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.
12 (H)Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?
14 (I)Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.
15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (ѝ) рече: не, ти се засмя.
16 И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.
26 (A)Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
27 (B)а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.
28 (C)Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,
29 колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30 (D)Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.
31 (E)Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
32 Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,
33 ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;
34 (F)защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.
35 (G)И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.
36 Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;
37 защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.
38 (H)А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“.
39 Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17 (A)и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?
26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 (B)Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.