Book of Common Prayer

Псалом Давидов.

140 Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!

^2 (A)Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва.

^3 (B)Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;

^4 (C)не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.

^5 (D)Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.

⁶ Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.

⁷ Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.

⁸ Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!

^9 (E)Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.

^10 (F)Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.

Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).

142 ^(A)Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда

^2 (B)и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.

^3 (C)Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,

⁴ и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.

^5 (D)Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.

^6 (E)Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.

^7 (F)Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.

^8 (G)Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.

⁹ Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.

^10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.

^11 (I)Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми

¹² и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.

Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.

141 ^(A)С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;

^2 (B)излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.

^3 (C)Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.

^4 (D)Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.

^5 (E)Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.

⁶ Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.

^7 (F)Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.

От Давида (против Голиата).

143 ^(A)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,

^2 (B)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.

^3 (C)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?

^4 (D)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.

^5 (E)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;

⁶ блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;

^7 (F)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,

⁸ чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.

^9 (G)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,

^10 (H)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.

¹¹ Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.

^12 (I)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.

^13 (J)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;

^14 (K)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.

^15 (L)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!

^14 (A)Те ще дигнат гласа си, ще възтържествуват във величието на Господа, гръмко ще възклицават от морето.

¹⁵ И тъй, славете Господа на изток, по островите морски – името на Господа, Бога Израилев.

¹⁶ От края на земята слушаме песен: „слава на Праведния!“ И казах аз: горко ми! горко ми! тежко ми! злодеи злодействуват, и злодейски злодействуват злодеи.

¹⁷ Ужас, яма и клопка за тебе, жителю земний!

^18 (B)Тогава, който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма; и който излезе от ямата, ще падне в клопка; защото прозорците от небесната височина ще се разтворят, и основите земни ще се раздрусат.

^19 (C)Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана.

^20 (D)Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието ѝ тежи върху нея; тя ще падне – и вече няма да стане.

^21 (E)И в оня ден Господ ще посети вишнето воинство и земните царе на земята.

^22 (F)И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани.

^23 (G)Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Иерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава.

¹³ И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро?

^14 (A)Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте;

^15 (B)Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда,

^16 (C)имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот.

^17 (D)Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло;

^18 (E)понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух,

^19 (F)с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница,

^20 (G)и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата;

^21 (H)образът на тая вода – кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа,

^22 (I)Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.

4 ^(J)И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши,

^2 (K)та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия.

^3 (L)Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;

^4 (M)затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят;

^5 (N)те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви.

⁶ Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом.

¹⁷ И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:

^18 (A)ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;

^19 (B)и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.

^20 (C)Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.

²¹ А Той ѝ рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.

^22 (D)Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.

²³ И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.

^24 (E)И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.

²⁵ А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,

²⁶ между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

²⁷ и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,

^28 (F)както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.