Book of Common Prayer
Псалом Давидов. Учение.
31 (A)Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
2 (B)Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
3 Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
4 (C)защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
5 (D)Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми.
6 (E)Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
7 (F)Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
8 (G)„Ще те вразумя – казва Бог, – ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе.“
9 (H)„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“
10 (I)Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.
Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.
1-2 (A)Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
3 (B)защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
4 думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
5 (C)на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
6 (D)Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците!
7 (E)Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
8 (F)Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
9 (G)те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
27 Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.
28 И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.
29 Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.
30 И Сара беше неплодна и бездетна.
31 (A)Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.
32 И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.
12 (B)И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
2 и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
3 (C)Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
4 И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
6 (D)Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Морѐ: в тая земя тогава (живееха) хананейци.
7 (E)И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
8 (F)Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
7 (A)Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,
3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник.
4 Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.
5 (B)Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.
6 (C)Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.
7 Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
8 Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив.
9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.
11 (D)И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?
12 Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.
13 А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;
14 (E)защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.
15 И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,
16 Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.
17 (F)Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.
16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;
18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (A)Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
22 (B)Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
24 (C)Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.