Book of Common Prayer
Псалом на Асафа.
49 (A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.
4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
6 И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
8 Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
10 защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
11 познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
13 Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
20 седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
22 Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.
23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.
53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,
2-3 (A)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
4 (B)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
5 (C)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
6 Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
7 На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
8 С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
9 (D)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.
16 Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
2 И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
3 След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
4 Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
5 И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
6 Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
7 И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.
8 И рече (ѝ Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.
9 Ангелът Господен ѝ рече: върни се при господарката си и ѝ се покори,
10 И пак ѝ рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
11 И още ѝ рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
12 той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 И нарече (Агар) Господа, Който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.
14 (A)Затова тоя извор се нарече Беерлахай-рои[a]. Той се намира между Кадес и Баред.
15 (A)И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
16 Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;
17 (B)понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.
18 Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.
19 (C)Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и червена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,
20 (D)думайки: „тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог“.
21 Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.
22 И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.
23 И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно – с по-добри от тия жертви.
24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,
25 и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26 (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.
27 (E)И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд,
28 (F)тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.
19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.
21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.
22 (A)Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,
23 (B)та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27 (C)и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28 (D)Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29 (E)и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.