Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
1 (A)Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
2 (B)а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
3 (C)И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
4 (D)Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
5 (E)Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците – в събранието на праведните.
6 (F)Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.
Псалом Давидов.
2 (G)Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
3 „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“
4 (H)Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 (I)„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
7 (J)ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих[a];
8 (K)искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.
9 (L)Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“
10 (M)И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 (N)Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.
Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
3 (O)Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
2 мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
3 Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
4 (P)С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
5 Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
6 Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
7 (Q)Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
8 (R)От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов.
1-2 (S)Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.
3 (T)Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
4 Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.
5 (U)Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.
6 (V)Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.
7 (W)Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!
8 Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).
9 (X)Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.
1-2 Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;
3 да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).
4 (A)Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,
5 (B)ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, –
6 нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, –
8 множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
9 (C)Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
10 (D)Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
11 Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
12 Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
13 (E)ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
14 приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
15 (F)Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
16 (G)Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
17 (H)злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му.
18 Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.
4 Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,
5 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
6 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.
7 (A)И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
8 (B)И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
9 (C)И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.
10 От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.
11 (D)Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;
12 златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.
13 Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.
14 (E)Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
15 След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
16 И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17 (F)а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
18 (G)И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
19 Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името ѝ.
20 И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
21 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
22 (H)И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
23 (I)И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя щесе нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
24 (J)Затова ще остави човек баща си имайка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
25 И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
1 (A)Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2 (B)в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3 (C)и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4 (D)и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5 (E)Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?
6 (F)Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“.
7 (G)За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“;
8 (H)а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9 (I)Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“.
10 (J)И пак: „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11 (K)те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12 ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.
13 (L)А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
14 (M)Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
1 (A)В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2 То беше в начало у Бога.
3 (B)Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4 В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5 (C)И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6 (D)Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8 Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9 (E)Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10 В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11 (F)Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12 (G)А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии;
13 (H)те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
14 (I)И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
15 (J)Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
16 (K)И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17 (L)защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
18 (M)Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.