Book of Common Prayer
(Алилуия.)
106 (A)Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2 (B)Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3 и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7 и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9 (E)защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10 (F)Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16 (H)защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18 (I)от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20 (J)прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22 (K)Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води –
24 (L)виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25 (M)Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27 (N)те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29 (O)Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша,
34 (P)земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
35 (Q)Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори;
36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
39 (R)Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, –
40 (S)Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
41 (T)А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
42 (U)Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
43 (V)Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.
3 Защото ето, в ония дни и в онова същото време, когато върна пленството на Иуда и Иерусалим,
2 (A)ще събера всички народи и ще ги доведа в долината на Иосафата, и там ще произведа над тях съд за Моя народ и за Моето наследство – Израиля, когото те разпиляха между народите, и разделиха земята Ми.
9 Прогласете за това между народите, пригответе се за война, дигнете юнаците; нека излязат, нека се подигнат всички ратоборци.
10 (A)Прековете ралата си на мечове и сърповете си – на копия; слабият нека казва: силен съм.
11 Бързайте и се стичайте, всички околни народи, и се съберете; натам, Господи, води юнаците Си.
12 Нека станат народите и слязат в долината на Иосафата; защото там Аз ще седна, за да съдя народите отвред.
13 (B)Турете на работа сърпове, защото жътвата е узряла; идете, спуснете се, защото линът е пълен, и чебрите се препълват, понеже злобата им е голяма.
14 Тълпи, тълпи в съдната долина! защото близо е денят Господен в съдната долина!
15 (C)Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си.
16 (D)И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Иерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви.
17 (E)Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина; и ще стане Иерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него.
1 (A)Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани
2 (B)по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва!
3 (C)Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
4 (D)за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,
5 (E)които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време.
6 (F)Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения,
7 (G)та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,
8 (H)Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9 (I)като постигате края на вашата вяра – спасението на душите;
10 (J)за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат,
11 (K)като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава;
12 (L)тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите.
19 (A)Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.
2 Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.
3 И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?
4 (B)Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:
5 (C)„затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“?
6 Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
7 (D)Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?
8 Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;
9 (E)Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.
11 А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;
12 (F)защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.