Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом.
Колко са мили Твоите жилища. Го-споди на силите!
3 (B)Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
4 И птичка си намира жилище, и лястовица – гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
5 Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
6 Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.
7 Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;
8 (C)минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
9 Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
10 Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!
11 (D)Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.
12 (E)Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
13 (F)Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!
Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
23 (A)Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2 (B)защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3 (C)Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4 (D)Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), –
5 (E)той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6 (F)Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8 Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата.
Псалом Давидов.
27 (A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 (G)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
Молитва Давидова.
85 (A)Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
5 (B)защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
7 (C)В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
8 (D)Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 (E)Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 (F)защото Ти си велик и вършиш чудеса, – Ти, Боже, едничък Ти!
11 (G)Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 (H)защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
14 (I)Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
15 (J)Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
17 покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
1-2 От Кореевите синове. Псалом. Песен.
Основите му[a] са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.
3 (K)Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.
4 Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав[b] и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия – ще кажат: едикой си се там роди.
5 (L)А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.
6 Кога се преброяват народите, Господ ще напише: едикой си там се роди.
7 И които пеят, и които свирят, повтарят: всичките ми извори са в тебе.
1 След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, –
2 той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе.
3 И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му.
4 Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици.
5 След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира,
6 повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе.
7 Александър царува дванайсет години и умря.
8 И господаруваха слугите му всеки в своето място.
9 И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята.
10 От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство.
11 В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, думайки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия.
12 И понравиха им се тия думи в техните очи.
13 Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби.
14 Те построиха в Иерусалим училище според езическия обичай,
15 установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло.
16 Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства,
17 и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби.
18 Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени.
19 И завладяха те укрепените градове в Египетската земя.
20 След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Иерусалим със силно опълчение;
21 влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове,
22 трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра.
23 Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
24 И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост.
25 Поради това биде голям плач в Израиля – по всичките му места.
26 Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота.
27 Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб.
28 Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам.
19 (A)След това чух висок глас като от много народ на небето, който казваше: алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог,
2 защото присъдите Му са истинни и праведни; защото Той осъди великата блудница, която със своето блудство направи да се разтлее земята, и отмъсти за кръвта на рабите Си, загинали от ръката ѝ.
3 (B)И повторно казаха: алилуия! А димът ѝ възлизаше вовеки веков.
4 (C)Тогава паднаха двайсет и четирите старци и четирите животни, та се поклониха Богу, Който седеше на престола, като казваха: амин, алилуия!
5 И от престола излезе глас, който казваше: хвалете нашия Бог всички Негови раби и вие, които Му се боите, малки и големи.
6 (D)И чух глас като че ли от много народ, глас като че от много води, и глас като че от силни гръмотевици, които казваха: алилуия, защото се възцари Господ, Бог Вседържител;
7 (E)да се радваме и веселим и да Му въздадем слава: защото дойде сватбата на Агнеца, и жена Му се приготви.
8 (F)И даде ѝ се да се облече в чист и светъл висон; а висонът е праведност на светиите.
9 Тогава Ангелът ми каза: напиши: блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца. Каза ми още: тия са истински думи Божии.
10 И паднах пред нозете му да му се поклоня: но той ми рече: стой, не прави това! аз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат свидетелството Иисусово; Богу се поклони, защото свидетелството Иисусово е духът на пророчеството.
16 (A)Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.
2 (B)А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено;
3 а сутрин – днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?
4 (C)Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина.
5 (D)Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.
6 (E)Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски.
7 А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.
8 Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?
9 Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?
10 Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?
12 Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.