Book of Common Prayer
88 (A)Учение на Етама Езрахита.
2 (B)Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
4 (C)„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“
6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
7 (D)Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
9 (E)Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
10 (F)Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си
12 (G)Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
15 (H)Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
18 (I)защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
19 (J)От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар.
20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
21 (K)Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
22 (L)Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
23 (M)Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
26 (N)И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му.
27 (O)Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
28 (P)И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
30 (Q)И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето.
31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
33 (R)ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда;
34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
35 (S)Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?
37 (T)Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
38 (U)навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“
39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
40 (V)пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
41 (W)разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
42 (X)Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
46 съкрати дните на младините му и го покри със срам.
47 (Y)Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
49 (Z)Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
50 (AA)Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.
91 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (A)Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
3 (B)да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем,
4 на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.
5 Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.
6 (C)Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!
7 (D)Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.
8 (E)Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, –
9 (F)Ти, Господи, си висок навеки!
10 Защото, ето, Твоите врагове, Господи, – ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;
11 (G)а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;
12 и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.
13 (H)Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.
14 Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;
15 (I)те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
16 за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.
(Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)
92 (J)Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
2 Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.
3 Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.
4 (K)Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.
5 (L)Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.
41 Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ,
42 и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя.
43 И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44 Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Иерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя:
45 да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците,
46 да оскверняват светилището и светиите,
47 да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
48 да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия,
49 та да забравят закона и да изменят всички постановления.
50 Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт.
51 Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град.
52 И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, – и извършиха зло на земята;
53 и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище.
54 (A)В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници,
55 а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
56 книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
57 у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
58 Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
59 И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
60 те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
61 младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
62 Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
63 и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, – и умираха.
11 И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва;
12 очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше.
13 Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му – Слово Божие.
14 А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне.
15 От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя.
16 (A)На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.
13 (A)А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят Мене, Сина Човечески?
14 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците.
15 Той им рече: а вие за кого Ме мислите?
16 (B)Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
17 (C)Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;
18 (D)и Аз ти казвам: ти си Петър[a], и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят;
19 (E)и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 (F)Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.