Book of Common Prayer
66 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
2 (A)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
3 за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
4 (B)Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
5 (C)Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
6 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
7 (D)Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
8 (E)Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.
67 Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.
2 (F)Да се дигне Бог[a], и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
3 (G)Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.
4 (H)А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.
5 (I)Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.
6 (J)Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.
7 (K)Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.
8 (L)Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята,
9 (M)земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай – от лицето на Бога, на Бога Израилев.
10 (N)Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.
11 Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.
12 (O)Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.
13 Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.
14 След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата – с чисто злато;
15 (P)когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.
16 Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!
17 (Q)защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?
18 (R)Божиите колесници са безброй – хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.
19 (S)Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
20 Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.
21 (T)Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.
22 Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.
23 (U)Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина,
24 (V)за да потопиш ти ногата си, и твоите псета – езика си, в кръвта на враговете.
25 Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:
26 (W)отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата – девици с тимпани:
27 (X)„в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!“
28 Там беше Вениамин малкият – техен княз; князете Иудини – техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.
29 Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!
30 (Y)Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове.
31 Укроти звяра в тръстиката, волското стадо – всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.
32 (Z)Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,
34 (AA)Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.
35 Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество – на облаците.
36 Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев – Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
3 Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
4 Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
5 (B)Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
6 (C)Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
7 Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (D)Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
9 те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
3 (A)защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
4 покори нам под нозете ни народи и племена;
5 избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.
6 (B)Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.
7 (C)Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
9 (D)Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
10 князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.
17 (A)Осия, син на Ила, се възцари в Самария над Израиля в дванайсетата година на иудейския цар Ахаз, царува девет години
2 и вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа, ала не тъй, както израилските царе, които бяха преди него.
3 (B)Против него излезе асирийският цар Салманасар, и Осия му стана подвластен и му даваше данък.
4 (C)Асирийският цар забеляза в Осия измяна, защото тоя бе пращал пратеници при египетския цар Сигор и не даваше данъка на асирийския цар всяка година; тогава асирийският цар го взе под стража и го затвори в тъмница.
5 (D)И подигна се асирийският цар против цялата страна, приближи до Самария и я държа в обсада три години.
6 (E)В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, пресели израилтяните в Асирия и ги засели в Халах и в Хавор, при река Гозан, и в мидийските градове.
7 А това стана, защото Израилевите синове почнаха да грешат пред Господа, своя Бог, Който ги изведе из Египетската земя, изпод ръката на египетския цар-фараон, и взеха да почитат други богове,
8 (F)и почнаха да постъпват според обичаите на народите, които Господ бе прогонил отпред лицето на Израилевите синове, и според об ичаите на израилските царе, както те постъпваха;
9 (G)и почнаха Израилевите синове да вършат работи, неугодни на Господа, своя Бог, издигнаха си оброчища по всичките си градове, като захванеш от стражарска кула до укрепен град,
10 (H)и поставиха си статуи и образи на Астарта върху всяка висока могила и под всяко сенчесто дърво,
11 па наченаха да извършват там кадения по всички оброчища, както народите, които бе прогонил от тях Господ, и правеха лоши работи, които прогневяваха Господа,
12 (I)и служеха на идолите, за които им бе говорил Господ: не вършете това.
13 (J)Тогава Господ чрез всичките Си пророци, чрез всеки ясновидец предпазваше Израиля и Иуда, думайки: върнете се от лошите си пътища и пазете заповедите Ми, наредбите Ми, според всичкото учение, което съм заповядал на отците ви, и което съм ви предал чрез Моите раби, пророците.
14 (K)Но те не слушаха и останаха твърдоглави, каквито бяха твърдоглави бащите им, които не вярваха в Господа, своя Бог;
15 (L)те презираха наредбите Му и завета Му, който Той бе сключил с отците им, и откровенията Му, с каквито ги бе предпазвал, и тръгнаха подир суетата – станаха суетни – и подир околните народи, за които Господ им бе заповядал да не постъпват като тях;
16 (M)те оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, направиха си излети образи на два телеца, направиха си и дъбрава, покланяха се на цялото небесно войнство, служеха на Ваала,
17 (N)прекарваха през огън синовете си и дъщерите си, гадаеха и правеха магии, и предадоха се да вършат, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и да Го разгневяват.
18 (O)Затова Господ силно се разгневи на израилтяните и ги отхвърли от лицето Си. Не остана никой, освен едно Иудино коляно.
36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41 Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
5 Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2 видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3 Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4 А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5 Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6 Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7 И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8 Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9 Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10 тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11 И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.