Book of Common Prayer

(Алилуия.)

106 ^(A)Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!

^2 (B)Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка

³ и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.

^4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;

⁵ търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.

^6 (D)Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи

⁷ и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.

⁸ Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:

^9 (E)защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.

^10 (F)Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;

¹¹ защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.

^12 (G)Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.

¹³ Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;

¹⁴ изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.

¹⁵ Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;

^16 (H)защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.

¹⁷ Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;

^18 (I)от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.

¹⁹ Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;

^20 (J)прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.

²¹ Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!

^22 (K)Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!

²³ Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води –

^24 (L)виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:

^25 (M)Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;

²⁶ възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;

^27 (N)те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.

²⁸ Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.

^29 (O)Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.

³⁰ И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.

³¹ Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!

³² Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!

³³ Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша,

^34 (P)земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.

^35 (Q)Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори;

³⁶ и заселва там гладни, и те строят град за живеене;

³⁷ засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.

³⁸ Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.

^39 (R)Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, –

^40 (S)Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.

^41 (T)А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.

^42 (U)Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.

^43 (V)Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.

21 ^(A)Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет години; майка му се казваше Хефциба.

^2 (B)Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ бе прогонил пред лицето на Израилевите синове.

^3 (C)Той отново издигна оброчищата, които баща му Езекия бе унищожил, въздигна жертвеници на Ваала и направи дъбрава, както стори израилският цар Ахав; кланяше се на всичкото небесно войнство и му служеше;

^4 (D)и съзида жертвеници в дома Господен, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще туря името Си.

⁵ Той съгради жертвеници за цялото небесно войнство в двата двора на дома Господен;

^6 (E)прекара през огън сина си, гадаеше и врачуваше; набави си извиквачи на мъртъвци и магьосници и извърши много неугодно пред очите на Господа, за да Го разгневи.

^7 (F)Той направи истукан на Астарта и го постави в дома, за който Господ бе говорил на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който Аз избрах измежду всички Израилеви колена, турям името Си навеки;

^8 (G)и занапред няма да оставя ногата на Израиля да излезе из земята, която съм дал на отците им, само ако те залягат да постъпват според всичко онова, що съм заповядал, и според целия закон, който им даде Моят раб Мойсей.

^9 (H)Но те не послушаха; и Манасия ги разврати дотам, че те постъпваха по-лошо и от ония народи, които Господ бе изтребил отпред лицето на Израилевите синове.

^10 (I)И говори Господ чрез Своите раби пророците, и каза:

^11 (J)задето иудейският цар Манасия извърши тия гнусотии, по-лоши от всичко онова, що вършиха аморейци, които бяха преди него, и вкара Иуда в грях със своите идоли,

^12 (K)затова тъй говори Господ, Бог Израилев.: ето, ще напратя върху Иерусалим и върху Иуда такова зло, че който чуе за него, ще му писнат и двете уши;

^13 (L)и ще простра над Иерусалим мерилната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом, и ще изтрия Иерусалим тъй, както изтриват паница, – изтриват я и я захлупват;

¹⁴ ще отхвърля остатъка от Моя дял и ще ги предам в ръцете на враговете им, и те ще бъдат разграбени и плячкосани от всичките си неприятели,

^15 (M)задето вършеха, каквото беше неугодно пред очите Ми и Ме разгневяваха от оня ден, в който отците им излязоха из Египет, дори доднес.

^16 (N)А при това Манасия проля и твърде много невинна кръв, та напълни с нея Иерусалим открай докрай, освен своя грях, дето въвлече Иуда в грях, да върши неугодно пред очите Господни.

^17 (O)Останалото за Манасия и за всичко, що е той извършил, и за греховете му, с които е съгрешил, е описано в летописите на иудейските царе.

^18 (P)И почина Манасия при отците си, и биде погребан в градината при дома му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Амон.

¹⁴ Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.

^15 (A)Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.

^16 (B)Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?

^17 (C)Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.

^18 (D)Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?

^19 (E)Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?

^20 (F)Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.

^21 (G)Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.

²² Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?

^23 (H)Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.

^24 (I)Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго.

²⁵ Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;

^26 (J)защото „Господня е земята и онова, що я изпълня“.

²⁷ Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.

^28 (K)Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте – заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.

²⁹ Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?

^30 (L)Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?

^31 (M)И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.

³² Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,

^33 (N)както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.

11 ^(O)Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.

^28 (A)И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.

^29 (B)И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?

³⁰ А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.

³¹ И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.

³² И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.

³³ А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.

³⁴ И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.