Book of Common Prayer
(Алилуия.)
146 (A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.
2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
(Алилуия.)
147 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
2 защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
3 (J)утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
5 (K)дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
7 (L)Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
8 (M)Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби – Израилю.
9 (N)На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
Алилуия.
111 (A)Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.
2 (B)Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.
3 (C)Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
4 (D)В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.
5 (E)Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.
6 (F)Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
7 (G)От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.
8 (H)Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.
9 (I)Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.
10 (J)Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.
Алилуия.
112 (K)Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.
2 (L)Да бъде благословено името Господне отсега и довека.
3 (M)От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.
4 (N)Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.
5 (O)Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,
6 наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;
7 (P)из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,
8 (Q)за да го постави с князете, с князете на народа му;
9 (R)неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!
(Алилуия.)
113 (S)Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ,
2 Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.
3 (T)Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
4 (U)Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета.
5 (V)Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
8 (W)Който превръща скалата във водно езеро и камъка – във воден извор.
9 (X)Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
10 (Y)Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
11 (Z)Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
12 (AA)А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
13 (AB)Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
14 (AC)имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
16 (AD)Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
17 (AE)(Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
24 (AF)Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
25 (AG)Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
26 (AH)а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
36 В четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде това слово към Иеремия от Господа:
2 (A)вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих за Израиля, за Иуда и за всички народи от тоя ден, откато почнах да ти говоря, от дните на Иосия – до днес;
3 (B)може би, домът Иудин ще чуе за всички бедствия, които мисля да им сторя, та те да се обърнат всеки от злия си път, и Аз да простя неправдата им и греха им.
4 (C)И Иеремия повика Нириевия син Варуха, и написа Варух в свитъка книга от устата на Иеремия всички думи на Господа, които Той му бе говорил.
5 Тогава Иеремия заповяда на Варуха и рече: „аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен;
6 затова иди и прочети записаните от тебе в свитъка от устата ми думи Господни гласно пред народа в дома Господен в деня на поста; също прочети ги гласно и пред всички иудеи, дошли от градовете си;
7 (D)може би, те ще възнесат смирена молба пред лицето Господне и ще се обърнат всеки от злия си път; защото голям е гневът и негодуването, което Господ изрече против тоя народ“.
8 Варух, Нириев син, направи всичко, що му заповяда пророк Иеремия, да прочете в дома Господен записаните в свитъка думи Господни.
9 В петата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, в деветия месец, обявиха пред лицето Господне пост за целия народ иерусалимски и за целия народ, дошъл от иудейските градове в Иерусалим.
10 (E)И Варух прочете гласно пред целия народ записаните в свитъка Иеремиеви думи в дома Господен, в стаята на писаря Гемария, Сафанов син, в горния двор при входа към новите порти на дома Господен.
8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
10 (A)каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
11 А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
13 А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
14 Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
15 (B)мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
16 Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
17 (C)макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
18 И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
36 Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37 (A)И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39 (B)Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41 Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет;
42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47 Затова казвам ти: прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50 А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.