Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
1 (A)Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
2 (B)а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
3 (C)И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
4 (D)Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
5 (E)Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците – в събранието на праведните.
6 (F)Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.
Псалом Давидов.
2 (G)Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
3 „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“
4 (H)Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 (I)„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
7 (J)ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих[a];
8 (K)искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.
9 (L)Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“
10 (M)И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 (N)Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.
Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
3 (O)Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
2 мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
3 Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
4 (P)С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
5 Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
6 Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
7 (Q)Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
8 (R)От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов.
1-2 (S)Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.
3 (T)Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
4 Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.
5 (U)Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.
6 (V)Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.
7 (W)Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!
8 Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).
9 (X)Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.
1-2 Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;
3 да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).
4 (A)Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,
5 (B)ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, –
6 нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, –
8 множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
9 (C)Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
10 (D)Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
11 Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
12 Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
13 (E)ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
14 приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
15 (F)Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
16 (G)Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
17 (H)злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му.
18 Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.
11 Михей, син на Гемария, Сафанов син, чу всички Господни думи, записани в свитъка,
12 и слезе в дома на царя, в стаята на царевия писар, и ето, там седяха всички князе: Елисам, царев писар, Делаия, Семаев син, Елнатан, Ахборов син, Гемария, Сафанов син, Седекия, Ананиев син, и всички князе;
13 и разказа им Михей всички думи, които чу, когато Варух чете свитъка гласно пред народа.
14 Тогава всички князе пратиха при Варуха Иехудия, син на Натания, син на Селемия, Хусиев син, да му каже: „вземи в ръка свитъка, който чете гласно пред народа, и дойди“. И взе Варух, Нириев син, свитъка в ръка и отиде при тях.
15 Те му казаха: „седни и прочети ни гласно“. И Варух им прочете гласно.
16 Когато изслушаха всички думи, с ужас се спогледаха помежду си и рекоха на Варуха: „ние бездруго ще разкажем на царя всички тия думи“.
17 И попитаха Варуха: „а кажи ни, как написа всички тия думи от устата му?“
18 И отговори им Варух: „той ми изговаряше с уста всички тия думи, пък аз ги записвах с мастило в тоя свитък“.
19 Тогава князете рекоха на Варуха: „иди и се скрий, ти и Иеремия, та никой да не знае, де сте“.
20 И отидоха при царя в двореца, а свитъка оставиха в стаята на Елисама, царев писар; и разказаха гласно пред царя всички тия думи.
21 Царят изпрати Иехудия да донесе свитъка, и тоя го взе от стаята на Елисама, царев писар; и чете го Иехудий гласно пред царя и гласно пред всички князе, които стояха около царя.
22 Царят в онова време, в деветия месец, стоеше в зимния дом и пред него – мангал с огън.
23 (A)Когато Иехудий прочиташе три или четири стълбца, царят ги отрязваше с писарското ножче и хвърляше в огъня на мангала, докле биде унищожен целият свитък в огъня, който беше в мангала.
24 И не се уплашиха и не раздраха дрехите си нито царят, нито слугите му, които чуха всички тия думи.
25 Макар Елнатан, Делаия и Гемария да молиха царя да не изгаря свитъка, но той ги не послуша.
26 И царят заповяда на царевия син Иерамеила, на Сераия, Азриилов син, и на Селемия, Авдиилов син, да хванат писаря Варуха и пророка Иеремия. Но Господ ги скри.
13 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2 (A)Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
3 (B)И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4 (C)Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5 (D)не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6 на неправда се не радва, а се радва на истина;
7 (E)всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9 (F)Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12 (G)Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
5 Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
6 (A)а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
7 (B)и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
8 болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
9 (C)Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,
10 (D)ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.
12 (E)А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
13 И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
14 (F)Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
15 Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.