Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
140 Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
2 (A)Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва.
3 (B)Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
4 (C)не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
5 (D)Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
9 (E)Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
10 (F)Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
142 (A)Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
2 (B)и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
3 (C)Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,
4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
5 (D)Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
7 (F)Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
11 (I)Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
141 (A)С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;
2 (B)излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.
3 (C)Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.
4 (D)Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.
5 (E)Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.
6 Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
7 (F)Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.
От Давида (против Голиата).
143 (A)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
2 (B)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
3 (C)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
4 (D)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.
5 (E)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;
7 (F)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
9 (G)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
10 (H)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
12 (I)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.
13 (J)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
14 (K)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
15 (L)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
36 Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува единайсет години в Иерусалим; майка му се казваше Зебуда, дъщеря на Федаия, от Рума.
37 (A)И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.
24 (B)В негови дни се дигна вавилонският цар Навуходоносор, и Иоаким му стана подвластен за три години, но после се отметна от него.
2 (C)И Господ праща против него пълчища халдейци, и пълчища сирийци, и пълчища моавци, и пълчища амонитци, – праща ги против Иуда, за да го погуби, според словото на Господа, що бе изрекъл чрез Своите раби – пророците.
3 (D)Това ставаше с Иуда по заповед на Господа, за да го отхвърли от лицето Си за греховете на Манасия, за всичко, що той бе извършил;
4 (E)и за невинната кръв, която той проля, като изпълни Иерусалим с невинна кръв, Господ не искаше да прости.
5 (F)Останалото за Иоакима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
6 (G)И почина Иоаким при отците си, и вместо него се възцари син му Иехония.
7 (H)Египетският цар вече не излизаше от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, от Египетския поток до река Ефрат, що принадлежеше на египетския цар.
8 (I)Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува три месеца в Иерусалим; майка му се казваше Нехуща, дъщеря на Елнатана, от Иерусалим.
9 (J)И той вършеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше баща му.
10 (K)В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора настъпиха към Иерусалим, и градът биде обсаден.
11 Вавилонският цар Навуходоносор дойде до града, когато слугите му го обсаждаха.
12 (L)Тогава иудейският цар Иехония отиде при вавилонския цар, той, и майка му, и слугите му, и князете му, и скопците му, и зароби го вавилонският цар в осмата година на царуването си,
13 (M)и изнесе оттам всички съкровища на дома Господен и съкровищата на царския дом; и строши, както бе казал Господ, всички златни съдове, които Соломон, цар Израилев, бе направил в храма Господен;
14 (N)и изсели цял Иерусалим, и всички князе, и цялата храбра войска, – преселени бяха десет хиляди, – и всички дърводелци и ковачи; никой не остана, освен сиромасите на тая страна.
15 (O)Той пресели Иехония във Вавилон; също и майката на царя, и жените на царя, и скопците му, и велможите на страната отведе от Иерусалим да ги засели във Вавилон.
16 И цялата войска, на брой седем хиляди и художници, и градежници хиляда, всички юнаци, способни за война, отведе вавилонският цар да ги засели във Вавилон.
17 (P)И вавилонският цар възцари Матания, чича на Иехония, вместо него, и му промени името на Седекия.
12 (A)И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос.
13 (B)Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.
14 Защото и тялото не се състои от един член, а от много.
15 Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото?
16 И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото?
17 Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието?
18 Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно.
19 И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?
20 А сега – много членове, пък едно тяло.
21 И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате.
22 Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни;
23 и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест;
24 и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест,
25 за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други.
26 И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.
27 (A)Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
28 А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
29 Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
30 И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
31 А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
32 (B)Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33 И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
34 (C)А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.